Глен Купър - Ще дойде дяволът

Бащата на Дзадзо разтревожено шареше из апартамента, не можеше да отиде в университета, не можеше да се заеме с бележника си за Голдбах. Час по час се взираше през прозореца и към телефона, сякаш с волята си можеше да накара дъщерите си да се материализират. Дзадзо се опита да го насили да хапне, но той не искаше.

И двамата подскочиха, когато мобилният телефон на Дзадзо иззвъня. Той вдигна незабавно и бързо поклати глава, за да покаже, че не са Микаела и Елизабета.

Послуша известно време и каза:

— Омар, ти си върхът. Кълна ти се, че няма да си навлечеш неприятности заради това. — После затвори и седна пред компютъра на баща си.

— Кой беше? — попита баща му.

— Едно приятелче от ватиканския компютърен отдел. Ще ми прати файл с телефонни записи.

— Чии?

— Сутринта открих, че през две хиляди и пета година Бруно Отингер се е обаждал в жилище на Ватикана. Матиас Хакел, човекът, който в момента е втори по ранг в швейцарската гвардия, е живял там по това време. Помолих за телефонните записи на Хакел.

— Това какво общо има с Микаела и Елизабета? — попита Карло.

— Не зная. Може би няма. Но е любопитно, нали? Защо човек като Отингер ще говори с швейцарски гвардеец? Освен това предпочитам да следвам инстинкта си, отколкото да вися като прани гащи. Не вярвам, че полицията прави нещо полезно.

Баща му се съгласи и се надвеси над рамото му, докато Дзадзо отваряше имейла на Омар и отпечатваше приложения файл.

Принтерът още вадеше петдесетте страници. Дзадзо грабна една и изохка.

— Този доста е говорил.

— Какво търсим? — попита Карло.

— Не знам. Модели. Често набирани номера. — Извади списъка с обажданията на Отингер и го разгъна. — Може би обаждания на трети страни, общи и за двата списъка.

При вида на гъстите редове телефонни номера Карло живна. Издърпа листата от ръката на сина си и каза:

— Върви да ми направиш препечена филийка и остави числата на мен.

Тържествената процесия кардинали в алено и бяло явно очароваше Крек.

Те пееха химна Veni Creator Spiritus

Veni Creator Spiritus

Mentes tuorum visita,

Imple supena gratia,

Quae to creasti pectora.

Ела, творецо, свети дух,

и настани се в нашите души.

Изпълни с върховна благодат

сърцата, които си създал.

— Моля ви, кажете ми защо го правите! — отчаяно се замоли Елизабета.

Той извъртя очи към небето, все едно търсеше помощ, после изключи звука на телевизора, за да не му се налага да го надвиква.

— Преди деветстотин години един от нас, велик астролог и ясновидец, изрекъл пророчество.

— Малахия — каза тя.

— Да! Малахия. Умна е моята монахиня. За нас това пророчество е като маяк и като един от гордите водачи на моите хора моя лична отговорност беше да използвам ресурсите си, за да се погрижа то да бъде изпълнено.

— Да разрушите църквата — тъжно каза тя.

— Да, разбира се. Това винаги е било най-голямото ни желание.

— Малахия казва, че светът ще свърши. И това ли искате?

— Виж — каза Крек, — аз харесвам живота си. Както виждаш, съм се устроил добре. Но това е нещо, очаквано много дълго време. Казвам да се разруши църквата. Толкова мога да помогна да се направи. А дали и светът ще свърши заради моите действия, е, просто ще почакаме и ще видим.

Елизабета поклати глава.

— Това е жалко.

Крек стана и сложи дърва в огъня, все едно искаше да направи фон от подскачащи пламъци. Ако намерението му беше такова, значи беше постигнал драматичния ефект. Той стоеше пред камината и на Елизабета ѝ се стори, че сякаш излиза от ада.

— Жалко? — Той повиши глас. — И с какво вашата католическа догма е по-различна? Говорите за Страшния съд. Денят, в който светът, какъвто го познаваме, ще свърши, нали така? Във вашата версия Христос се завръща, в моята — не. Това е основната разлика.

— На Страшния съд доброто и злото ще имат различна съдба. Това ни учи църквата — каза Елизабета, като се помъчи да отговори с кротост на неговия гняв.

— Повярвай ми — каза Крек и пак седна, — нямам желание да обсъждам богословските ви въпроси. Доловимите различия са добре дошли за мен. Религиозният раздор винаги е бил доходоносен за нас.

На нея ѝ призля.

— Казвате, че искате да разрушите църквата. И с каква цел? Какво искате?

— Нашето кредо? — презрително възкликна той. — Нашият raison d’être? Ние се интересуваме от мрачната красота на могъществото, богатството и властта. Борбата срещу църквата винаги ни е пълнила джобовете. Всеки конфликт открива възможности. Войните ни правят богати, а и са доста приятни.