Глен Купър - Ще дойде дяволът

— Казвате, че вярвате, че хората трябва да се уповават сами на себе си, а не на бог. В какво друго вярвате? — попита Елизабета.

— Аз ли? Много вярвам в себе си. Вярвам и в небесата. Звездите и планетите очевидно оказват влияние върху човешките дела. Това е реалността, но признавам, че нямам представа как действа. Така че, предполагам, това е моето отстъпление от рационалността в полза на някаква система от вярвания.

— Вярвате в астрологията? — каза тя изумено.

— Нашият вид уважава астрологията от много векове — пренебрежително каза Крек.

— Открих астрологически символи в „Свети Каликст“.

— Да, зная. Ако имаше начин бързо да се демонтира стената непокътната, щях да съм много щастлив да притежавам фреската в дома си. Хората ми докладваха, че са се опитали, но се е натрошила. Не бяха добри в консервацията, а и имаха по-важна задача.

— Скелетите.

— Да. Отново груба работа, но бързината беше решаваща.

— Какво ще правите с тях?

— Смятам да им отдам уважението, което заслужават. Костите са разбъркани. Искам да бъдат сглобени както трябва, всеки мъж, всяка жена и всяко дете. Някъде в тази бъркотия е нашият най-велик астролог Балбил и бих искал останките му да бъдат идентифицирани и да получат почетното място в семейната ми гробница. Той е бил личният астролог на император Нерон, представяш ли си! Нерон е бил един от нас, да знаеш. Традицията твърди, че тази погребална камера е принадлежала на Балбил и че той и последователите му са загинали при големия пожар в Рим. Не може да се докаже със сигурност, но казват, че апостол Петър имал пръст в гибелта им.

— Имаше следи от пожар.

— Ето. Наука! Затова ми трябваш ти.

— За какво?

— Ти ще подредиш костите за мен. Ти си археолог и жена, която уважава миналото и неприкосновеността на мъртвите. Смятам, че ще свършиш прекрасна работа.

Елизабета поклати глава.

— Мислите, че ще го направя доброволно?

Крек сви рамене.

— Не съм се замислял над това. Просто реших, че ще го направиш. — И преди тя да изрази възмущението си, добави: — Какво откри за зодиакалните знаци в „Свети Каликст“?

— Не съм ги разбрала напълно.

— Забелязала си особения ред на планетите, нали?

Тя кимна.

— Такава е била подредбата на планетите в мига на раждането на Балбил през 4 година от нашата ера. Провери картите, ако не ми вярваш. Мисля, че така е отдал почит към собственото си величие. Тази подредба се е превърнала в символ за нас — на неговата сила, на Нашата сила.

— Марлоу я е използвал във „Фауст“.

— Да! Браво! Забелязала си илюстрацията. Казах ти, че ти си човекът за тази работа. През вековете сме имали много могъщи астролози. Бруно Отингер беше личният ми астролог. Мисля, че поназнайваш това-онова за Бруно.

— Книгата, която сте му подарили, е у мен.

— Искам си я — ледено каза Крек. — Може да ми я дадеш като подарък. — Погледна телевизора и усили звука. — Е, ето ги, всички влязоха в Капела Паолина. Трябва да гледаме.

Хакел стоеше неподвижно в Капела Паолина. Намираше се пред Порта Паолина, която водеше в Сала Регия — украсена с фрески зала, която свързваше двореца със Сикстинската капела. Кардинал-електорите стояха в редици с лице към кардинал Диас, който щеше да говори. Имаше двама оператори, които бяха получили позволение да предават на живо кратката церемония — това беше последният път, когато публиката щеше да види кардиналите преди началото на конклава.

Хакел чуваше дърдорене в слушалката си. Дреболии: някакъв турист бил отведен от площада за пиене на обществено място. Наоколо се навъртали джебчии. Той контролираше дишането си, бавно и равномерно. Скоро щеше да се свърши. Може би при разследването неговата роля щеше да се разкрие, може би не. Човек никога не може да подцени некомпетентността. Въпреки всичко той щеше да знае какво е направил. И по-важно — К също щеше да знае. Ако видеше, че властите са тръгнали след него, той щеше да изчезне в мрежата на лемурите. Щеше да има начини. И възможности. Мислеше си за Южна Америка. Там имаше хубави жени.

Майсторът на папските литургии кардинал Франкони приближи микрофона до устата на Диас. Той изнесе кратко слово на латински, напомняйки на електорите отговорностите им пред църквата за тържественото начинание, в което щяха да се впуснат, и ги поведе в кратка молитва за сила и мъдрост, за да изберат новия папа.

Хакел лично отвори Порта Паулина, за да пропусне процесията.

Дзадзо гледаше как кардиналите в колона по двама бавно минават през Сала Регия между почетен шпалир швейцарски гвардейци. Преглътна с мъка. Да гледа това представление по телевизията му се струваше нереално. Той трябваше да е там. Зърна Лоренцо на заден план и се запита как ли се справя.