Андерш Моте - Играта

Ребека кимна, но не каза нищо.

— Сигурно ще намеря как да се прехранвам, като пристигна там, пък и от апартамента ще паднат някакви кинти, ако се шитне.

Той я изгледа с погледа на малкия брат и наклони глава. Тя бързо бе заподозряла накъде отива разговорът.

— Но ще ми трябва малко начален капитал, за да се измъкна…

Аха, помисли си тя.

Значи това беше, патентованото му решение на всички проблеми. Този път неприятностите, в които се беше забъркал бяха значително по-лоши от обикновено, но финалният щрих беше очакваният.

Трябваха му пари и както обикновено тя беше тази, от която се очакваше да го подпомогне. Малкият Хенке си беше изпатил и няколко лоши типове очевидно бяха по дирите му, така че му трябваха пари, за да избяга и да се скрие.

Най-лошото беше, че колкото и да човъркаше въпроса, не ѝ идваше по-добро предложение. Можеше, разбира се, да предложи да отидат заедно в полицията, той да поеме отговорност за постъпките си и да помогне всичко да се разреши. Но тя знаеше какъв ще бъде отговорът, и дори той, противно на очакванията, да последваше съвета ѝ, тя се съмняваше, че колегите ѝ щяха да са от помощ. Да, сигурно щяха да побързат да го тикнат зад решетките заради „Линдхагенсплан“ и, „Кунгстредгорден“ и по този начин да могат да кажат, че са разрешили двете най-забележителни престъпления това лято. Но по-дълбокото разследване, това около мотивите, които лежаха зад всичко, вероятно щеше да бъде замразено в мига, в който Хенке разкажеше конспирационните си теории. Вместо това той щеше да понесе цялата вина — щеше да бъде самотният извършител и дори и да не беше незаслужено, тя не можеше още веднъж просто да стои, докато го вкарват в затвора.

Решението, което той предлагаше, въпреки всичко беше най-доброто предвид обстоятелствата.

— Колко? — въздъхна тя.

Разбира се, той не трябваше да ѝ разказва. Отчасти защото отново беше нарушил проклетото правило, но точно тази причина не беше особено трудно да се отхвърли. На практика вече го бяха наказали за това провинение, когато подпалиха апартамента му, а тогава той всъщност не се беше раздрънкал.

С други думи му бяха длъжници. Quid pro quo, така да се каже.

Но причината да си държи езика зад зъбите, която имаше много по-голяма тежест, беше, че той осъзнаваше колко смахнато звучи всичко, когато го разказва на някого другиго. Изводите, до които стигна в колониалната вила и които звучаха солидни като бетон, когато ги разглеждаше самостоятелно, сега бяха като изрязани от „Досиетата X“ и щом той приключи с разказа си, сестрата не беше единствената в стаята, която се съмняваше дали той е с всичкия си.

Трябваше да си мълчи, да говори само за това, което тя вече знаеше, и да запази останалото за себе си.

Във всеки случай заключението беше едно и също.

Той беше в беда, трябваше да замине, този път доста по-далеч от „Тантолунден“. Чисто и просто да изчезне от картата, някъде, където никой да не може да го открие, но където все пак да може да води хубав живот.

Но за такова бягство се искаха пари, а такива той нямаше. Така че се наложи да проси с шапка в ръка, както обикновено. Сестрата щеше да му даде, винаги го правеше. Понякога дори се шегуваха с това: Спасителният отряд на помощ!

Но по някаква причина този път му бе по-трудно да приеме парите ѝ.

Някак си не беше справедливо…

И все пак го направи. Пренощува на дивана, а на следващия ден я изпрати до банката.

Сънят и доброто хапване му повлияха добре и той се чувстваше значително по-свеж, отколкото докато цивреше предната вечер.

Още му беше малко криво, но what the fuck…

Тя така или иначе, изглежда, печелеше добре в Охраната, защото имаше доста в сметката…

Той получи двайсет и шест хиляди кеш, двайсет и три, след като отиде на пазар около площад Хьоториет и си купи нови дрехи и мобилен телефон с ваучер. Първото му обаждане беше кратък разговор с билетната каса на „Луфтханза“. Ein двупосочен билет до Франкфурт на името на Андреас Петершон? Kein Problem, mein Herr!

Тъй като паспортът за щастие не показваше кое е името, с което се обръщат към него 124 124 В Швеция не е рядкост основното име, което човек ползва, да е второто, а не първото. Така, когато HP се представя като Андреас, това може да бъде както личното му име, така и презимето (както е в случая). — Б.пр. , нямаше да има проблеми да вземе билетите от касата в „Арланда“ 125 125 Най-голямото международно летище в Швеция. — Б.пр. .