Андерш Моте - Играта

Тя се преоблече, взе и спортните си дрехи и се приготви да тръгва. Една тренировка преди смяната със сигурност щеше да я разбуди и да ѝ помогне да прочисти мислите си.

На излизане провери телефонния секретар.

Две съобщения.

Първото беше от нея самата и тя го прескочи моментално веднага щом чу встъпителните думи.

Другото беше от Мике.

„Здрасти, аз съм. Можеш да ми звъннеш, просто исках да чуя гласа ти. Ще пробвам и на мобилния. Цунки.“

Тя не беше сигурна дали ѝ харесва да получава „цунки“-съобщения на секретаря си.

Беше малко прекалено интимно за вкуса ѝ. Но от друга страна, тя самата бе избрала да му даде домашния си номер. Провери мобилния. Съвсем вярно, той бе звънял, докато телефонът беше изключен.

На гласовата поща имаше подобно съобщение.

Може би щеше да му се обади след тренировката — ако успееше, разбира се.

На мобилния ѝ телефон имаше още едно съобщение:

„Здрасти, Селандер от сапьорите се обажда. Исках само да ти кажа, че експлозивът в Танто определено е силен, но не е бил зареден. Тоест хем опасен, хем относително безопасен. Който и да има зъб на брат ти, не е искал да го убие. Реших, че ще искаш да знаеш. Чао!“

Опасен, но безопасен…

И какво означаваше това за Хенке и неговата история?

Тя не знаеше.

Намираше се на „Бергсундсгатан“ в „Хорнстул“ и беше яхнал мотопеда paparazzi-style. Козела не беше злопаметен или просто напушеният разбойник бе забравил, че HP е съсипал предния му скутер. Във всеки случай нямаше проблеми да го вземе назаем. Срокът на годност на сааба бе започнал да изтича, освен това в центъра беше по-удобно човек да се придвижва на две колела. Нямаше проблеми с паркирането, а всички пътища за бягство бяха отворени.

Флаконът беше в единия джоб на якето му, а в другия имаше билярдна топка, пъхната в спортен чорап. Беше готов за рандеву с мистър пет-осем!

Хаселквист с qv се беше прибрал преди няколко минути и бе паркирал паянтовата си тенджера пред вратата. HP мислеше ей сега да отскочи за малка, неочаквана визита… Но точно когато слезе от мотопеда, той видя, че петдесет и осми отново излиза.

Онзи се качи в колата и рязко потегли.

HP нямаше проблеми да го следва. Мотопедът вдигаше поне осемдесет километра, а в града нямаше как да се кара много по-бързо, дори и движението да бе по-спокойно, както тази вечер.

Петдесет и осми тръгна по „Вестербрун“ на север, сви при „Линдхагенсплан“ и HP неволно настръхна, когато подминаха моста, където той и Хаселквист бяха изпълнили мисиите си.

Fucking spooky!

Последва „Транебергсбрун“, после „Улвсундавеген“ към Брома. Все още нямаше проблем да го следва, пичът карате спокойно и прилежно. Вероятно не искаше да го спрат, сигурно трябваше да бъде някъде в определено време. Може би на важна среща?

HP забеляза как пулсът му постепенно се бе повишил.

Докато кръстосваха из запуснатите индустриални сгради около летището, той все повече се убеждаваше в това. Нещо голямо беше на път да се случи!

— Окей, внимание, Алфа едно и две.

Вахтола влезе бързо, както обикновено, и веднага настъпи тишина.

— Тази вечер положението е сериозно. Държавният секретар на САЩ идва на изненадващо посещение, за да се срещне с колегите си от ЕС. Очевидно на дневен ред са конфликтът в Афганистан и ядрената програма на Иран. ЕТА 158 158 Estimated time of arrival, очаквано време на пристигане. — Б.пр. 02:00 шведско време, плюс-минус десет минути. Едва ли е изненадващо, че оценката на опасността е висока, така че очаквам най-висока готовност.

Тя се взра в събралите се охранители, за да обобщи положението. Всички кимнаха в съгласие, никой не беше особено изненадан от съобщението. От цяла седмица се носеха слухове, че се задава нещо голямо.

— Откритата полиция ще се заеме с блокирането на пътищата. Ще спрат цялото движение от „Арланда“ до Гранд веднага щом тръгнем — продължи тя. — Това означава пълно спиране на трафика и в двете посоки, включително забрана за паркиране на „Свеавеген“, „Хамнгатан“ и „Кунгстредгордсгатан“. За колите, които са останали след дванайсет, ще се погрижи Пътна помощ. Освен това Отрядът за бързо реагиране ще ни подсили с двама плюс осем души в пълно гала облекло.

Откъм групата се чуха отделни подхилквания.

Склонността на Отряда за бързо реагиране да си играе на война даваше доста поводи за шега. Имаха униформи с отличителен дизайн, тежки оръжия и други джаджи, които определено не принадлежаха към стандартното полицейско оборудване. При тях никога не пестяха от бюджета, както при останалите отряди. Но фетишизмът на Бързо реагиране към снаряжението беше добре дошъл ресурс за задачи като тази.