Андерш Моте - Играта

— Умно! — кимна Рехиман. — Пазачът щеше да се усети, ако мониторите бяха включени.

В действителност HP искаше да се метне обратно пред клавиатурата, но нямаше време.

Сега трябваше да излязат навън. Освен това мислеше, че още помни песнопението.

Как беше? 397 461 и после… 212?

— Хайде, махаме се!

Рехиман отново беше извадил лаптопа и явно бе проверил къде се намира пазачът, защото се престраши да отвори вратата към коридора. Тръгнаха надолу по стълбите с тихи, бързи крачки.

Нова сверка с лаптопа, после се втурнаха наново през пустия коридор на първия етаж. След няколко минути бяха на улицата.

Беше се появил ситен, лек ръмеж.

„Mission completed!“, помисли си HP облекчен, и вдигна лице към небето. Леле, колко приятно беше лекото разхлаждане!

Едва когато запалиха колата и потеглиха, той осъзна, че вече не си спомня номера на сметката.

Първо десет секунди продължително натискане, зззззззз-ззъъъъъъъъънннннннн!

После десет секунди пауза.

После пак звънеца: ззззззззззззъъъъъъъъънннннннн!

Щеше да я побърка.

Накрая тя нямаше друг избор, освен да стане и да отвори, въпреки че съзнанието ѝ все още бе бавно и замъглено.

През шпионката не се виждаше никой и тя усети кой е отвън още преди да отвори вратата. Вярна на навика си, остави веригата на резето пусната. Съответно опитът му да дръпне вратата така, както тя бе направила с него, се провали гръмко.

— Здрасти, Хенке! — изломоти тя през пролуката. — Не трябваше ли по това време вече да си в Тайланд?

— За това после, сега ме пусни, трябва да поговорим! — каза той на един дъх и тя неохотно му угоди.

— Познаваш ли някого на име Мике, това гаджето ти ли е, или? — почти извика той веднага щом влезе в антрето.

— Какво… да… ох… защо?!

Чувстваше се сякаш черепът ѝ е пълен с преварена каша.

— Рус, светъл пич, малка брадичка, апартамент в „Хорнстул“?

— Ммм… — потвърди тя като насън, докато се опитваше да стартира мозъка си.

Хенке изглеждаше като побъркан, кървясали очи, рошава коса и налудничав поглед. Какво го беше прихванало? Не трябваше ли окончателно да е напуснал страната?

— Мамицата му и шибания fucking shit!!! — изскърца той през зъби.

— Оох… няма ли да влезем и да седнем? — успя тя да каже.

— Няма време, трябва веднага да се чупя! — отряза той. — Но първо ме чуй адски внимателно!

Той хвана ръцете ѝ в горната им част.

— Стой настрана от тоя проклет Мике, разбираш ли?

Той я гледаше втренчено в очите. Все още ѝ беше трудно да фокусира погледа си. Онези хапчета бяха ужасно ефикасни и четири бяха с поне две в повече.

— Мике участва в Играта, всичко се върти около него. Той е петдесет и осми, водачът, the top guy и каквото и да си е наумил, не е нищо, в което искаш да бъдеш замесена, схващаш ли?!

Тя поклати бавно глава.

За какво, за бога, говореше той?

Беше ѝ трудно да улови и задържи в ума си думите, които извираха от него, но стигаше да види как той я гледа, за да схване, че нещо не е наред. Изглеждаше като че се е наказал, като че е имал лош трип или нещо такова. И защо не беше в Тайланд?

Хенке продължаваше да говори и постепенно една част от думите му започнаха да проникват през тежката пелена в главата ѝ.

— … всичко е Игра, чаткаш ли? Мике е с теб само защото го е получил за задача. Ти си мисия, средство за постигане на нещо друго, кой знае какво. Планират нещо голямо, End Game, само това знам. Онзи е откраднал полицейски бус и те искат да го използват по някакъв начин. Но аз мисля да ги спра! Сега вече прекрачиха границата! Използваха ни като шибани блокчета лего, това направиха, факаните свине. Сега е payback time, сестра ми, сега е fucking шибан payback time!

Той завърши изблика си, като я разтърси за раменете, от което главата ѝ се залюля напред-назад. Но мъглата там горе продължаваше да отказва да се вдигне.

— Ей, това звучи напълно…

— Откачено, знам! — сряза я той. — Всичко е напълно fucking шибано crazy! Но брат ти е on the case, не се притеснявай. Ще уредя всичко и онзи шибаняк Мике ще си плати! Никой не се ебава със сестра ми! Виж само какво го сполетя онзи предния, струваше си десетте месеца затвор и още как!

Внезапно тя се събуди напълно!

— За какво, по дяволите, говориш, Хенке?!

Тя отметна ръцете му и направи крачка назад.

HP прехапа език. Мамка му, защо не можеше да си мълчи! Понякога бе готов да се закълне, че има Турет…

— Нищо — смотолеви той бързо, — забрави това последното.

— Ей! — викна тя и той видя, че хубаво я е разгневил. — Знам много добре какво направи за мен онзи път. Пое цялата вина и ме остави да се измъкна.