Андерш Моте - Играта

— Fuuuck! — изсъска HP през зъби.

Какво да прави сега?

След няколко секунди размисъл той осъзна, че е принуден да даде приоритет на първоначалната мисия.

Можеше да говори със сестра си и утре сутрин, а банковата сметка беше тук само сега. Имаше само един шанс да обере пота 157 157 В покера пот се наричат парите, за които се играе в дадена ръка и сумата се състои от направените до момента залози. — Б.пр. .

Неохотно той спря да скролва и кликна на Transactions .

— Трябва да тръгваме веднага — каза Рехиман в същия миг, в който информацията се появи на монитора.

Данните го засипаха и HP се заозърта за всичко, което можеше да му е от полза. Депозити, сметки на получатели, дати, суми — но къде, по дяволите, беше сметката на подателя?

— Трябва да тръгваме СЕГА! — проплака Рехиман и разтресе рамото на HP.

Той се отскубна от хватката.

— Само още две секунди.

Това беше!

Най-долу на страницата, в малък отделен правоъгълник. Номерът на сметката, откъдето се оттичаха всички пари от Играта.

Гърнето със злато.

The. Motherload!

Дванайсет цифри, това бе всичко, което му трябваше, за да тегли пари.

HP беше проверил в нета. Наистина имаше сметки, за които бе нужен просто номера, точно както беше казал Ерман. Без лична карта, без тайни пароли, просто най-обикновен шибан номер на сметка.

И ето го и него!

Трябваше му нещо за писане и то на мига.

Рехиман все още стоеше наведен над рамото му и ако се съдеше по изражението му, трябваше да се разбърза. HP опипа дрехите си с ръце.

Майка му стара!

— Химикалка — почти извика той на Рехиман, който отново го задърпа за рамото.

— Заеби това, трябва да се махаме!

— Трябва ми химикалка, мамка му, имаш ли химикалка?!

Рехиман само поклати шава.

— Не можеш ли да напишеш цифрите на лаптопа тогава?

Не получи отговор.

По дяволите! Беше толкова близо и всичко щеше да пропадне заради една шибана химикалка!

Ако ги разделеше на четири групи по три цифри всяка, ставаше почти като мелодия. Той опита да си ги изтананика. 397 461 212 035, 397 461 212 035. Това можеше и да проработи!

Изведнъж той усети как някой го вдига от стола и му трябваха няколко секунди, докато схване, че не пазачът, а Рехиман го влачеше към вратата на стаята със сървърите.

— Трябва… да… се махаме… веднага! — изпуфтя неговият partner in crime, когато пусна HP пред вратата.

— Какво правиш, по дяволите! — извика HP, но Рехиман му бе обърнал гръб и вече се занимаваше с четеца.

Внезапно HP чу как моторът на ключалка на външната врата започна да бръмчи. Пазачът влизаше! Той огледа бързо стаята и веднага осъзна какво не беше наред.

С две бързи крачки се озова пред компютъра и натисна малкия полумесец в десния край на клавиатурата. Обърна се кръгом и скочи с главата напред през отворена врата към сървърите. В същия миг, когато моторът се набръмча, той затвори вратата след себе си.

Известно време останаха да лежат проснати на пода, без да гъкнат.

Мълчанието им всъщност беше ненужно, тъй като цялата стая бе потопена в дълбока звукова пелена от бръмчащи вентилатори и работещи харддискове, така че бе трудно да се чуе нещо друго.

След като почакаха няколко секунди, Рехиман пропълзя внимателно зад ъгъла на първия ред сървъри и HP тръгна по петите му.

Веднага щом се отдалечиха от прозореца, те преминаха в седнало положение и облегнаха гърбове всеки на своя сървърен шкаф. Сега оставаше само да се надяват, че пазачът няма да обиколи стаята, защото в такъв случай…

Сърцето на HP се удряше здраво в гърдите му. Какво щеше да стане, ако Играта ги откриеше тук? Двама взломаджии в тъмен, звукоизолиран офис. За миг не можа да не си помисли за Ерман.

В киберпространството никой не може да чуе, че викаш…

Метално щракване премина през звуковия фон. Пазачът бе отворил вратата. HP затаи дъх.

Още бръмчене.

Той се взря в ъгъла, откъдето пазачът всеки момент трябваше да се покаже и се сви несъзнателно, готов за бягство или битка.

После се чу ново щракване откъм вратата, последвано от глухо затръшване.

HP стоеше като парализиран. Но Рехиман веднага се забърза.

— Хайде — каза той в ухото на HP. — Пазачът е продължил напред и не трябва да изоставаме. Трябва да излезем навън, преди той да се върне пред монитора, иначе ще схване, че нещо не е наред.

Рехиман погледна внимателно през прозореца за наблюдение и няколко секунди по-късно отново бяха в контролната стая. И двата монитора бяха тъмни, точно както когато влязоха в стаята.