Андерш Моте - Тръпката

Все още не се беше решил напълно…

— Нали не се сърдиш за онова с телефона… — ухили се Бийнс, докато вървяха към рецепцията.

— Не, луд ли си, голям майтап беше… — смотолеви HP и даде всичко от себе си да изглежда така, сякаш наистина го мислеше. — Fuck you if you can’t take a joke, както обичам да казвам…

— Съвсем вярно! Понякога това място е малко прекалено uptight с Филип и неговата мания за контрол. В смисъл че телефоните имат даже 112 на бързо избиране. Провери единицата, ако не ми вярваш! — Бийнс се засмя и HP отново бе принуден да се усмихне в отговор.

О, да, той много добре знаеше кой беше кратък номер едно, защото го бе изтрил, докато подреждаше след хумористичния набег на Бийнс.

Едно-едно-две е трудно да се набере…

Време беше да реши, да направи избор.

Safe or all in?

Като минаваха покрай рецепцията, Оса му помаха.

— Благодаря за кафето, Манге!

— Му pleasure — измърмори той и изгледа накриво врата на Бийнс, който вървеше пред него.

Окей, взе решение. Каквото и да ставаше, не трябваше да пропусне шанса да се добере до малкото изобретение на краля на хумора.

— Шит, забравих един мейл, който обещах да пратя преди дванайсет! — изохка той и се плесна по челото пресилено в стил училищна пиеса.

— Ще ми отнеме само пет минути макс. Ти върви и вземи маса през това време…

Той избута Бийнс през външната врата, изпрати го с поглед колкото да види, че се качва в асансьора, след което, подтичвайки, се отправи обратно към Филтъра.

Погледна бързо часовника си. Оставаше най-много една минута, преди скрийнсейвърът да заключи автоматично компютъра. Щеше да е на косъм!

Въпреки тъпата болка в тялото тя реши да си направи разходка.

Огледа се внимателно, когато излезе на улицата, и после на няколко пъти спираше, за да се озърне.

Не откри преследвач и след около двайсет минути навън в студа се върна обратно вкъщи.

Още на стълбите към етажа си тя забеляза, че нещо не беше както обикновено.

На външната страна на вратата ѝ висеше някакъв предмет и когато се приближи, видя какво беше. Букет изсъхнали, мъртви рози.

Никой не реагира, когато той се прокрадна обратно в Пералното. Мониторът на Бийнс изгасна тъкмо когато той се шмугна в кабинката. Бързо натисна спейс и YouTube прозорецът отново се появи. Още пет секунди и компютърът щеше да го остави заключен отвън.

Той премести курсора върху една иконка, която представляваше две лошо гледащи хищнически очи.

Компютърът изшумя.

Wake up — time to die!

Бързо двойно кликване и хоп, базата данни беше отворена.

Зарови из джоба на якето си и извади новата си USB памет. 10 гигабайта Уикилийкс трябваше да са предостатъчни за малкия страничен проект на Бийнс. Той допря флашката до един от USB портовете, но внезапно се спря. Беше ли абсолютно сигурен, че това е добра идея?

Може би не, но шанс като този със сигурност нямаше да му се предостави отново.

Чисто и просто нямаше друг избор.

Пъхна паметта в слота и изчака няколко секунди.

Щом компютърът приключи с мисленето, той избра Експлорър и драгна хищническите очи към иконката на преносимата памет.

Никаква реакция.

Опита още веднъж, но със същия резултат.

Мамка му!

Пробва нов вариант, върна се обратно в базата данни и избра „Export to“ с паметта като дестинация.

Ненадейно се чу предупредително бипкане, след което по средата на екрана изскочи диалогов прозорец.

„Открита е непозната външна памет. Продължи?“

Той натисна бутона „Да“.

Нищо не се случи.

По дяволите! Имаше само няколко минути, преди кралят на карбонарата Бийнс да започне да губи търпение. Направи нов опит, но отново излезе съобщението за грешка.

Явно имаше някаква програма, която пречеше на копирането върху външна памет.

Шит — трябваше да се сети!

За бога, Правилото „Уикилийкс“ — естествено, че Филип си беше написал домашното.

Окей, трябваше да измисли нов план, и то на мига!

Не можеше да копира базата данни и да я прегледа вкъщи на спокойствие, както се беше надявал. Тогава трябваше просто да я провери сега, но адски бързо.

И така, как работеше програмата?

След малко безцелно кликане успя да изкара поле за търсене и бързо написа думата Игра .

Програмата отговори светкавично и пулсът на HP хвръкна с едно ниво нагоре.

Шестстотин и дванайсет резултата!

Той провери първия, колкото да види, че нямаше нищо общо с това, което търсеше. Същото беше и с втория и третия.

Хвърли поглед към часовника. Имаше още една, максимум две минути, преди да се наложи да се чупи.