Андерш Моте - Тръпката

И като че това не беше достатъчно лошо, ами HP на всичкото отгоре натисна грешно меню и взе че изтри едно от глобалните бързи набирания за всички телефони в офиса…

Накрая се принуди да преглътне поражението и да помоли Оса от рецепцията да му помогне да възстанови всичко. Мълчанието ѝ му струваше цял куп картонени чаши лате, защото в никакъв случай не възнамеряваше да сподели този бисер с останалите колеги. Все пак трябваше да мисли за репутацията си.

За разлика от някои други…

Когато дойдеше време да си кажат сбогом, за Франк щеше да е същински ад да разчисти след Бийнс, който щеше да му завещае дълъг списък с належащи задачи. Но това далеч не бе проблем на HP. И все пак той не можа да не се издразни на заблудения загубеняк, който явно не схващаше, че статуквото се бе променило.

По време на задушевната им вечер освен гимназиалните си майтапи Бийнс беше демонстрирал и работната програма, с която работеха в Пералното. На практика не беше нищо повече от списък с различни негативни резултати в търсачките и начина, по който бяха свързани с ключовите думи, които трябваше да се поддържат чисти. Резултатите идваха от Филтъра, минаваха през Стратегическия отдел и постепенно се озоваваха на екрана на проектора в Пералното.

На екрана излизаха само тези публикации, които трябваше да се изперат, и постепенно, щом Перачите успееха да се справят с тях, резултатите изпадаха и биваха заместени от нови. Всичко се случваше в реално време и беше почти невъзможно за някой непросветен като него самия да долови нещо, което да е от полза.

Но за късмет Бийнс доста бързо му бе показал и саморъчно скалъпената малка Access database, която използваше, за да държи всичко под око, като същевременно с това свеждаше до минимум собствените си работни усилия. Плужекът даже се хвалеше как бил написал програмата много отдавна, когато никой още не следял истински системата, и приложението със сигурност не било кашер в очите на Филип.

Ако подозренията на HP бяха оправдани, ако ArgosEye наистина беше силата, която държеше Играта в тайна, която изпираше и изрязваше достатъчно информационни връзки, така че Водачът и пасмината му да останат скрити дълбоко в мрака, то доказателствата сигурно се намираха в малката нелегална база данни на Бийнс. Трябваше само да се добере до нея.

Но всъщност се налагаше да обмисли въпроса, да кротува известно време, докато всичко се успокои. В момента се случваха много неща и това определено не беше моментът за ненужни рискове.

Проблемът беше, че Дебелата дама вече чакаше зад кулисите 85 85 Препратка към американският израз It ain’t over till the fat lady sings , който означава, че нищо не се знае, докато не е дошъл краят. Фразата идва от операта на Рихард Вагнер „Пръстенът на Нибелунгите“, където финалната ария се изпълнява от валкирията Брюнхилда (Дебелата дама). Като казва, че тя вече чака зад кулисите, HP има предвид, че времето изтича. — Б.пр. … Погребението беше в събота, а прочутият Стофе се връщаше в понеделник. Като се имаше предвид колко изкъсо Филип управляваше кораба, базата данни на Бийнс щеше да остане в историята в мига, в който изтърканите подметки на обувките му четирийсет и пети номер излезеха от офиса за последно в петък вечерта, а с тях щеше да бъде изгубена и най-горещата следа на HP. С други думи, той нямаше много голям избор.

Можеше или да зареже undercover мисията си още сега, или да се опита да се докопа до базата данни.

Беше сряда, почти дванайсет и половина часа, а на него му се струваше, че едва ли не може да чуе как стомахът на Бийнс къркори от другата страна на вратата.

Той допря картата си до четеца и незабавно бе допуснат в Пералното. Няколко глави погледнаха нагоре и секунди по-късно над ръбовете на кабинките запърхаха ръце.

— Здрасти, Манге!

— Здравейте всички! — каза той високо, отвръщайки на ромона от поздрави, докато завиваше зад ъгъла към неголямата и малко по-уединена шефска кабинка на Бийнс.

— Здрасти, Бийнс, време за обяд, а? Карбонара долу на ъгъла, аз черпя!

— Окей, навит съм.

— Добре, ама побързай.

HP се престори, че поглежда към часовника си.

— Имам среща в дванайсет и петнайсет, така че трябва малко да се размърдаме.

Бийнс се изправи бързо и тръгна да си навлича шушляковото яке, което висеше от ръба на кабинката.

— Окей, готов съм — изпъшка той, докато се бореше с ръкавите.

— Разбира се, че си готов — засмя се HP и го потупа по гърба.

На монитора все още се виждаше отворен прозорец с YouTube и HP бързо зае позиция. Сложи ръка на рамото на Бийнс и го изкара бързо навън, без да му даде шанс да заключи компютъра си.