Андерш Моте - Тръпката

Да се социализира на някакво погребение, той какво си мислеше всъщност?

Освен това вече беше обяснила, че няма интерес да си сменя работата.

Последното погребение, на което беше ходила, беше това на Даг и тя се беше разкарала оттам още след няколко минути. Беше се борила здраво, за да остави всичко зад себе си — да си изгради нов живот далеч това, което тя представляваше някога. И почти беше успяла…

Но дори самата мисъл за църкви и тълпи облечени в черно хора я накара да настръхне.

— Не, благодаря!

Резкият отговор изглежда го изненада почти толкова, колкото и нея самата.

— Ъ-ъъх, какво? Нали каза, че можеш…

— Да, мога — продължи тя, — но не искам.

— И какво успя да научиш дотук, Магнус?

HP бързо премисли отговора си.

— Че всичко е въпрос на обществено възприятие… — той погледна предпазливо към Филип.

— Добре, продължавай.

— Изключителното право за ползване на информационните канали е премахнато и единственият начин да ограничиш щетите е да се опиташ да насочиш информационния поток в правилната посока. Да запълниш таблото за съобщения със собствените си бележки, така да се каже.

Филип отвори уста, за да каже нещо, но HP вече започваше да се чувства в свои води.

— Да разпалиш огнища в множество информационни канали едновременно, за да заглушиш опонентите, а ако това не проработи, да изместиш фокуса и да накараш хората да гледат другаде, докато всичко отшуми. Медийната памет винаги е била къса, а в интернет това важи с още по-голяма сила — той се спря и си пое дълбоко въздух. — Хората не успяват да следят по две сензации наведнъж — завърши той, като отново хвърли поглед към Филип.

— Браво, Мангус, всъщност направо отлично. Научил си повече, отколкото смеех да се надявам, което ме улеснява допълнително да продължа с днешния въпрос — усмихна се Филип.

Той отново се избърса около устата и после се наведе над масата, придобивайки значително по-сериозно изражение. HP се усети, че внезапно е затаил дъх.

— Кристофер се връща от чужбина следващата седмица и във връзка с пристигането му си мислех да премебелирам малко управлението. Исках да го направя дори по-рано, но по-различни причини това не стана, така че…

Той направи физиономия, която HP трудно можеше да разгадае.

— В близките седмици компанията ще се изправи пред големи предизвикателства. За съжаление, не мога да споделя всички детайли, но във всеки случай е факт, че изискванията към всички нас ще се увеличат драстично. A whole new ballgame, както биха казали американците… Както може би вече си забелязал, има определени хора, които не следват съвсем компанията в развитието ѝ. Които вече не се вписват в нашия профил, ако разбираш какво искам да кажа?

HP кимна. Сърцето му изведнъж започна да бие силно в очакване.

— Това, естествено, е между нас двамата, но веднага щом погребението на Анна остане зад гърба ни, ще направим реорганизация. Мисля да прехвърля Франк в Пералното, което означава, че ще ни трябва нов тийм лидер в Пещерата. Да знаеш някого, който би бил подходящ за работата?

— Сещам се поне за един кандидат — отвърна HP и се усмихна широко.

До: t.sammer@gmail.com

От: becca.normen@hotmail.com

Скъпи чичо Таге,

Благодаря за милото писмо.

С радост приемам предложението ти, в сегашното положение се нуждая от всичката помощ, която мога да получа.

С най-добри пожелания,

Тя осъзнаваше, че се хваща за сламка, но в нейната ситуация едва ли имаше какво да губи. Ако не се случеше нещо, тя скоро щеше да се окаже безработна и осъдена престъпница.

Освен това в стария мъж имаше нещо, което ѝ допадаше; нещо, което не можеше точно да определи. Но това бяха глупости… Таге Самер ѝ напомняше за баща ѝ, така беше, разбира се, и най-вече поради тази причина тя бе решила да му пише.

— Да, както казах. Този апартамент е на практика уникален обект. Изгледът, разположението и не на последно място оригиналните елементи…

Русата брокерка посочи с жест към тухлената стена в единия край на стаята, а после и към видимите стоманени греди на тавана, сякаш беше гид насред обиколка в музей.

Апартаментът безспорно беше впечатляващ. Старо таванско помещение, превърнато в огромно тристайно жилище горе в Стигбериет 82 82 Възвишение в североизточен Сьодермалм, откъдето се откриват красиви гледки. — Б.пр. и с великолепен изглед над Юргорден и архипелага. Явно предишният собственик е бил архитект, защото мястото изглеждаше като излязло от някое от списанията за дизайн, на които HP попадаше във фризьорския салон. На самия него му беше малко трудно да разбере как хората можеха да се захласват по датски петдесетарски стил, японски плочи тепаняки или вносен италиански варовик. Но дизайнът беше фетишът на 21-ви век. Стигаше да сравниш малките срамни ъгли за порно парцали с грамадните рафтове за дизайнерски списания по будките за вестници, за да ти стане ясно. Всеки, който беше някой, явно се чукаше върху шарени дивани „Карл Малмстен“, вместо върху добрия стар диван „Клипан“ 83 83 Популярен модел дивани, предлаган от веригата ИКЕА, — Б.пр. от изкуствена кожа… И като стана въпрос за думата с „ч“. Рилке изглежда беше луда по дизайнерското порно. Тя поглъщаше жадно всяка търговска фраза, която излизаше от устата на брокерката, кикотеше се престорено в правилните моменти и за миг му се стори, че двете жени флиртуваха една с друга. Нормално погледнато, би трябвало да сметне цялата ситуация за малко секси. Но по някаква причина режисьорът на филми за възрастни, който обикновено вилнееше в главата му, сега си бе взел обедна почивка, защото хихикането и леките интимни докосвания по-скоро го дразнеха, отколкото го възбуждаха. Той погледна часовника. Беше минал почти час, откакто излязоха от офиса, а още не бяха обядвали.