Андерш Моте - Тръпката

Той сви рамене.

— Във всеки случай доста се мръщи, ако го събудят. Направо пощурява, все едно е расъл в гората, може да се каже, а Хьовдис невинаги осъзнава колко огромен е всъщност. Веднъж хвърли Ескил, момчето на рецепцията, знаеш го, право в стената толкова силно, че талашитът се счупи. Пичът баялдиса и си счупи три ребра…

Нокс прочисти гърло.

— Трябваше да държа Хьовдис настрана половин година, докато всичко се успокои. Това за мен ли е, между другото?

Той посочи към стека цигари, който още лежеше на пода.

— Да, ето.

HP вдигна стека „Марлборо“ и го подаде на Нокс, който незабавно разкъса найлона и извади един пакет.

— Искаш ли?

HP прие една цигара и извади вярното си „Зипо“, за да запали и на двамата.

Ръцете му продължаваха да треперят и той притисна лакти към тялото си, за да им придаде малко стабилност.

— Слушай, това, което ти дадох да кашираш… — започна той.

— Телефонът, не се притеснявай, човек. Лежи на сигурно място, съвсем според инструкциите…

— Хубаво, но трябва да те помоля да си го получа обратно…

Тя беше със сериозен бушон на едното око, едва вдигаше лявата си ръка над главата, а освен това имаше квадратен белег в неприятен червено-син нюанс над десния пищял. Вероятно страничното огледало на колата я беше ударило посред скока.

Възможно бе да има малко спукване на костта, но нищо счупено според уморения дежурен лекар.

Всичко на всичко пропиля цяла нощ по различни чакални само за две таблетки цитодон и „ела пак, ако няма подобрение“.

Тя прехвърляше цялата ситуация напред и назад в главата си, без да открие нови детайли.

И въпреки това все повече се убеждаваше, че в колата, която едва не я прегази, не бе имало някакви насрани хлапета, на които са им се прищели амфети.

На връщане от лекаря тя даже беше изкуцукала по „Роламбсвеген“. Точно както и подозираше, мястото, където бе стояла колата, беше идеално, ако човек искаше да наблюдава апартамента ѝ и в същото време да може бързо да се махне оттам.

Ако се вземеше предвид всичко случило се през последните седмици, работата беше ясна.

Колата е била там заради нея.

От:Холмблад, Ева

Тема:Обяд

Дата/час:Днес, 13:00

Място:„Ерикс Бакфика“, „Фредриксхувсгатан“ 4

Участници:Сандстрьом, Магнус; Аргос, Филип

Приеми?

Откажи?

За няколко секунди паниката, че е бил разкрит, се завърна, но той бързо я превъзмогна. „Ерикс“ беше луксозен ресторант в Йостермалм и Филип едва ли би го избрал за разговор, свързан с нещо неприятно. Освен това той смяташе, че при последната им среща двамата бяха общували доста добре.

Тогава за какво беше това?

Имаше само един начин да разбере.

Тя беше паркирала нараненото си тяло пред компютъра, за да прегледа отново всички публикации.

Първите няколко пъти, когато ги бе чела, не беше направила някакви конкретни наблюдения.

Но като продължи да се рови, постепенно започна да се убеждава, че все пак имаше определен модел.

Или модел може би беше грешната дума…

Всичко бе започнало съвсем умерено. Първите седем-осем теми на MayBey бяха преди всичко хумористични. Черен хумор, наистина, но въпреки това адски забавен. Разказваше за Комисар КурКарл, с когото жените полицаи трябваше да избягват да карат двоен патрул, Полицейски председател Преял, който неведнъж бе задържан за пиянство и бе пренощувал в ареста, Окръжен началник Тефлон, по когото лайната не полепваха, и още много в същия стил…

Но с увеличаването на читателите публикациите на MayBey бавно бяха започнали да променят естеството си. Хуморът все повече се заместваше от цинизъм, а разказите за различните типове задържания ставаха все по-черни.

Читателите обаче изглежда не забелязваха нищо или пък просто харесваха новия стил на MayBey, защото коментарите след всяка нова тема ставаха все повече — всъщност най-много бяха, когато MayBey правеше или описваше неща, които бяха на границата…

… нахакан пубер, автоджамбаз със спортни одежди, който го играеше Алън 79 79 Правя се на корав, на важен. Изразът идва от типичния кино образ на актьора Алън Лад, участвал в множество уестърни и криминални филми в средата на миналия век. — Б.пр. . Отказваше да каже как се казва съучастникът му — наплю колегата.

Ал Пачино с прекалено голям анцуг…

Така че го закопчахме и го качихме в патрулката. После кучкарят пусна песа на задната седалка и аз затворих вратата. Няколко минути викове и рев, след което бебенцето Ал си каза и майчиното мляко. Беше и учтив — не каза и гък, когато го накарахме сам да изчетка пикнята от седалката, когато се върнахме в участъка. Сигурно не ти е харесал нашият instant justice, Регина?