Андерш Моте - Тръпката

Той нямаше време за такива глупости — в крайна сметка имаше работа за вършене, а това важеше и за Рилке, особено ако искаше да си позволи да купи тая бърлога…

Рилке изглежда забеляза раздразнението му, защото прекъсна разговора с брокерката, двете си размениха целувки по бузата, след което тя тръгна към него с връзка ключове, люлееща се закачливо на показалеца ѝ.

— Мете ни разреши да огледаме сами за малко — каза тя, докато външната врата се затваряше. — Какво ще кажеш да започнем със спалнята?

До: becca.normen@hotmail.com

От: t.sammer@gmail.com

Скъпа Ребека,

Много зарадва един стар човек.

Ще ти пиша веднага щом получа някаква съществена информация, вероятно в близките дни. Не се притеснявай, мила приятелко, всичко ще се нареди, ще видиш.

С най-добри пожелания,

Тя прочете съобщението повече пъти, отколкото ѝ бе необходимо, и някак си не можа да не се усмихне. Харесваше тона му и макар мейлът да беше кратък, той ѝ подейства странно успокоително.

Като мечта.

Такова беше усещането.

За първи път в живота си имаше вълнуваща работа с добро заплащане, а освен това беше и любимият изгряващ талант на шефа. Отгоре на всичко беше срещнал момиче, истинска десетка, която беше толкова красива, колкото и умна.

Пари, кариера и любов. Така трябваше да се живее животът!

Имаше само един проблем. Мечтата не беше негова.

Тя принадлежеше на Магнус Сандстрьом; онзи фалшивия, не оригинала.

Но въпреки това след обяда с Филип той все по-често се усещаше, че се заиграва с адски приятната мисъл — да хвърли телефона в най-близкия канал, да се премести заедно с Рилке в онзи апартамент, да плюе на всичко, свързано с Анна Аргос и Играта, и да си изгради нормален живот.

Трудно — абсолютно! Но не и невъзможно.

Почти всичко като че вървеше по релси — само да не беше това, което Нокс му разказа предната вечер.

Всъщност съвсем не беше толкова драматично. Но Нокс беше приел разузнавателната си мисия много насериозно и бе забелязал две момчета на по осемнайсет-двайсет години да се гъчкат до една врата право срещу входа на хотела в продължение на няколко часа. Нокс познаваше всички, които живееха наблизо, и онези двамата определено не се вписвали. Били твърде добре облечени и излъскани, а освен това и доста нервни.

Нокс не беше видял телефони или камери, беше сигурен, но въпреки това тревогата на HP постепенно нарастваше все повече.

Ако Играта противно на очакванията бе успяла да надуши, че се е прибрал в Стокхолм, той все пак не се сещаше за нищо, което да отведе хайката тъкмо до хотел „Отчаяние“. Много по-вероятно бе да са изпратили шпионите си при стария му апартамента на „Мария Трапгренд“ или при местенцето на Бека във Фредхел, но той внимателно бе странил и от двата адреса. Вярно, беше надникнал набързо в магазина на Манге, което сега впоследствие може би изглеждаше като ненужен риск. Но не бе могъл да устои на изкушението да види един friendly фейс, магазинът все пак се намираше само на няколко пресечки от хотела, а и той се беше маскирал старателно. За жалост, посещението му се бе оказало напразно, тъй като Манге го нямаше, там беше само помощникът му с наболия мъх по физиономията.

Възможно ли бе да са наблюдавали магазина и да са го проследили обратно до хотела?

Не му се вярваше, но от другата страна, човек никога не можеше да бъде сигурен…

Форум Крепителите на обществото

Публикувано на: 18 декември, 11:38

От: MayBey

Работиш ли достатъчно дълго под прикритие, рачо ши късно започваш да се чудиш кого всъщност виждаш в огледалото…

публикацията има 59 коментара

Едно от предимствата на предстоящото му повишение беше, че картата му изведнъж заработи с всички врати. Това означаваше, че сега можеше да се придвижва безпрепятствено между Филтъра в единия край на офиса и Пералното в другия.

Бийнс като че ли не бе схванал, че дните му вероятно са преброени, защото се мотаеше както обикновено. Висеше в стаята за почивка, кибичеше над чуждите бюра или измисляше „забавни“ дребни номера.

Хич не беше чудно, че Филип мислеше да го замени с Франк. Предната нощ Бийнс и приятелчетата му се бяха забавлявали, като препрограмирали бутоните за бързо набиране на телефоните в Пещерата на трола. Самият HP нямаше нищо против малко practical jokes, даже обратното. Но с тази шега можеше да се перчи само някой, завършил Техническия. Пропиля двайсет минути от ценното си време, за да изтрие Точно време, Загарялата Вероника и Дежурен съгражданин 84 84 Шведска гореща телефонна линия за хора, които имат нужда да поговорят с някого. — Б.пр. от паметта на телефона и да върне номерата, които му трябваха, за да си върши работата.