Лили Джърмейн - Шестима братя

— Тате — казах с пресипнал глас, — какво има?

Той въздъхна, взря се многозначително в преплетените ни ръце, стиснати окуражително помежду ни, и очите му добиха измъчен и състарен вид.

За сметка на това Мариана не въздъхна, а се усмихна, карайки красивото си лице да светне от чувства, отдавна забранени за любовницата на вицепрезидента на Джипси Брадърс. Защото, въпреки че името навеждаше на мисълта, че са безделници и скитници, същото не можеше да се твърди за семействата, децата и любовниците им. Всички те бяха заплетени в мрежи от лъжи и кръвопролития, от които им беше забранено да се откъснат, тъй като зоркото око на клуба ги наблюдаваше неотлъчно.

— Заминаваме — каза тя, а в погледа ѝ затанцува надежда. Да се уповава на същата тази надежда, която носеше в себе си, беше изключително опасно и опустошително.

Кимнах и погледнах към Джейс, който изглеждаше така, сякаш щеше да превърти.

— Ще дойдеш с нас, hijo 2— каза нежно Мариана, протягайки ръка, за да погали бузата му. — Няма от какво да се страхуваш. Винаги ще се грижа за теб като за свой собствен син.

Продължавах да гледам баща си, притеснена от една-единствена мисъл, която намирах за недостатък в плана им.

— Мама ще идва ли? — попитах, забелязвайки най-накрая начина, по който Мариана и татко бяха седнали един до друг, как коленете им се докосваха, начина, по който го докосваше по рамото, как се взираше в очите му, и как той отвръщаше на погледа ѝ. Гърлото ми се сви, като забелязах това, което се бяха опитвали да скрият толкова дълго.

— Не — отвърна татко с натежал глас и буквално можех да вкуся вината, която струеше от думите му. Не отместих поглед, тъй като някакво силно чувство премина между нас. Исках да знае, че разбирах защо щеше да остави на вълците съпругата и майката на детето си.

Защото тя бе една от тях.

— Добре — казах твърдо. — И без това само щеше да ви изпорти.

При думите ми татко наведе глава, дали от облекчение или мъка, никога нямаше да разбера.

— Ти си добро момиче, Джулиет — каза той, а думите му се забиваха като стрели в гърдите ми.

Няколко седмици по-късно всички бяхме или мъртви, или се молехме да сме.

Преди да се усетя, бяхме стигнали до жилището на Джейс. Не се беше преместил, дори след като бяха убили Мариана в него. Бях изпаднала в шок, мислейки си за всичките пъти, в които ръката ми беше посягала към слушалката, за да му се обадя и да му кажа, че бях в безопасност, и че бях обичана от някой, въпреки че този някой не можеше да е той. Чудех се какво го беше принудило да остане тук и осъзнах, че откакто майка му беше починала, това трябва да е било единственото място, на което се е чувствал като у дома.

Помогна ми да вляза, подминавайки дивана от спомените ми, а мъката в мен заплашваше да ме разкъса и да разкрие всичките ми тайни. Джейс ме постави на леглото си, завивайки ме с одеялата, и аз преглътнах сълзите и остатъците от смръкнатия хероин, които бяха полепнали по гърлото ми.

— Заспивай — каза той нежно и в същото време настоятелно.

Отворих уста да възразя, но вече беше излязъл от стаята.

Часове по-късно се събудих внезапно. Къде се намирах, по дяволите? Усетих мириса на кафе и бекон и коремът ми запротестира, сякаш за да ми напомни, че не беше получавал храна от доста време.

Вкусът в устата ми беше ужасен — горчив и застоял, и аз закопнях за кафето като наркоман, който се нуждаеше от дозата си. Отметнах завивките и внимателно се изправих, изпробвайки дали раненият крак щеше да издържи тежестта ми. Болеше, но по-малко от преди и ако прехвърлях по-голямата част от теглото си върху здравия крак и се придържах за стените, можех да докуцукам до кухнята.

Джейс беше зает да чупи яйца в тигана и да обръща цвърчащите парченца бекон. Стомахът ми се сви отново. Бях умряла от глад. Стоварих се върху един от столовете на кухненския плот, намествайки крака си в най-безболезненото положение. Видях две чаши с кафе пред мен и хванах дръжката на тази, която беше по-близо, придърпвайки я през плота. Кафето беше горещо и горчиво, от силен колумбийски бленд, точно както Мариана обичаше да го приготвя, и се зачудих още какво друго Джейс продължаваше да прави като нея.

Питах се дали и той мислеше, че приличах на нея? Дали се бе опитвал да ме оприличи на някой, или още от самото начало ме беше взел за нейна по-висока и по-бледа двойничка?

— Как е кракът ти? — попита Джейс, докато мажеше две препечени филийки с масло.