Джон Кларксън - Гангстерски рап

Джъстин се насили да отговори, все едно че Арчи заслужаваше отговор, разбирайки, че колкото повече говори, толкова по-дълго ще живее. Може би някой щеше да ги чуе. Може би някой щеше да забележи отвън примигващата светлина. Някъде дълбоко в себе си тя все още вярваше, че Шоу ще я намери.

— Но те са човешки същества, нали? Нима наистина смяташ, че искат да живеят по този начин? Че единственото, което им е останало, е прахът?

— Какво друго им е останало, мамка му? Работа? Семейства? Място за живеене, където няма да дойде някой и да им отнеме това, което имат при първа възможност? Ти ли ще промениш всичко това?

— Може би. Поне за малцина.

— Ха. За да го направиш, в този скапан лайнарник ще ти трябва нещо повече от ченгета и мюсюлмани. Стискало ти е много, маце, да дойдеш тук. Да предизвикаш цялата тая бъркотия. Но нищо не направи, освен че предизвика смъртта на един куп хора и само премести тая свинщина на друго място.

— Не съм съгласна. Все още смятам, че тези хора трябва да получат шанс.

— Да бе, как не! Какво знаеш ти за това, мамка му? Да си опитвала някога от прашеца? Могло е да ти свърши работа.

— Не е нужно да го опитвам, за да знам как съсипва живота на тези жени и деца.

— Да бе, жените си падат по коката, нали? — Арчи бръкна в задния си джоб и измъкна пластмасова торбичка, пълна с шишенца със сини тапи, и я хвърли на пода до Джъстин. — Това са последните. Тук бях складирал кила от тая гадост. Всички, които живеят тук, са се възползвали. Грабели са колкото могат. И ти трябва да го опиташ, преди да ти подпаля задника. Ще те издигне малко в небесата.

— Не го прави. Какво ще стане с другите хора в тази сграда? Защо трябва да го правиш? Само за да убиеш мен ли? Защо трябва да пострадат всички останали?

— По дяволите, те ще изхвърчат навън, когато подушат пожара. Ако не успеят навреме, майната им. Поне ще запомнят да не се бъркат на Арчи другия път.

— Ако го направиш, ще те хванат. Ще те издирят където и да отидеш. Просто напусни. Те не знаят къде си. Все още можеш да се измъкнеш.

— Мислиш ли, че и бездруго няма да ме издирват? Мислиш, че ще си отида кротко от тоя свят? Да си свия къдравата главица и да се измъкна, надявайки се, че белият човек няма да ме намери и да ме накара да платя? Майната му! Хайде, вдигай си задника, време е да се обадим на татенцето ти. Искаш ли да поговориш с него?

— Да.

— Тогава си вдигни задника, момиче, и не ми създавай неприятности, че ще те гръмна и ще се свърши.

Въпреки раните и вързаните си отзад ръце, Джъстин успя да се изправи на крака без помощта на Арчи.

Немаркираната кола на Албърт де Лука беше с мощен двигател, снабдена с пълен комплект мигащи фарове отпред и отзад, както и с буркан отгоре. Шоу докосна спирачката само два пъти през петте минути, които му трябваха, за да стигне до „Ню Лотс“.

Той спря колата точно пред порталната врата. Закрачи бързо към кабината на пазачите с пистолет и значка в ръцете, преди двамата охранители да успеят да го спрат.

— Полиция, отворете вратата!

Те натиснаха бутона и го пуснаха. Шоу бързо се приближи към тях.

— Извикайте Юсеф. Кажете му, че Арчи Рейнолдс е там, вътре, и че аз влизам за него. Дръжте портала затворен, докато той пристигне. Никой да не влиза или да излиза. Никой! Кажете на Юсеф. — Шоу не изчака за отговор. — Коя сграда е Д?

Пазачът посочи крайната сграда в дъното на Ямата. Шоу се втурна тичешком, взирайки се натам, мъчейки се да мерне някаква светлина, някакво движение, какъвто и да е знак, но не можа да види нищо, освен едно зловещо, тъмно, заплашително здание. Последната спирка в „Ню Лотс“.

Джъстин се извърна към масата. Арчи я бутна напред и тя залитна. Удари се в ръба на масата и се преви върху нея. Понечи да го изрита, но той ловко отстъпи настрани, след което блъсна силно главата й в плота на масата, във влажното желе на напалма. Тя усети как зловонната течност напои блузата й.

Продължавайки да притиска главата й в масата той се премести, взе клетъчния телефон със свободната си ръка и набра Първи полицейски участък. Отсреща му отговори операторката.

— Тук е Арчи, скъпа, дай ми полицейския шеф.

— Бъртън слуша.

— Тук е Арчи Рейнолдс. Къде са ми шибаните пари?

— Вие къде сте? Не можем да ви ги предадем, без да знаем къде сте.

Арчи заобиколи масата, продължавайки да притиска главата на Джъстин.

— Да бе, ама що ми се струва, че ченгетата ви са плъзнали из целия район.

— Човекът е сам. Където вие казахте. Имате думата ми…