Джон Кларксън - Гангстерски рап

— Ти какво ще правиш?

Време за решение. На живот или смърт. Нямаше път назад. Разполагаше с няколко секунди.

Шоу погледна часовника си. Ако уведомеше началството, знаеше, че щяха да мобилизират всичките си сили и Арчи щеше да ги усети. Той не можеше да поеме такъв риск. Но щеше ли да успее сам?

— Изчакваш тук двадесет минути — обърна се той към Уолтър. — Двадесет минути. След това се обаждаш в Първи полицейски участък. Даваш им информацията. Арчи Рейнолдс, засечен в сграда Д, „Ню Лотс“, с Джъстин Бъртън. Двадесет минути, броени отсега.

Шоу извика последните думи, докато тичаше надолу по стълбите.

Арчи се върна в апартамента, изливайки след себе си сгъстения от желатина бензин. Смрадливата смес покри пода и стените на стаята.

Решимостта на Джъстин се изпари. Завладя я истински ужас. Тя присви крака и се сгърчи настрани от плискащата се течност, но не успя да опази краката и бедрата си от хладната, лепкава смес. Вече почти предусещаше нечовешката болка — можеше да си представи как кожата й става на мехури и пламва, когато Арчи я подпалва.

Той постави на пода контейнера и се извърна към нея.

— Това говно го бях скатал тука преди време. Още едно контейнерче изсипах по стълбището. Външните коридори да знаеш само как са подгизнали. Скоро тук ще стане истински ад. Ще съжалявате, че сте се забъркали с Арчи Рейнолдс.

Джъстин не можеше да стори нищо друго, освен да го гледа втренчено. Умът й беше съвсем блокирал и тя стоеше занемяла, без да може дори да кимне.

— Ако извадя тоя боклук от устата ти, ще пищиш ли?

Джъстин успя да поклати глава. Каквото и да е, само да може да диша. Каквото и да е, само да забави драскането на клечката кибрит.

— Добре, сега, не се ебавай с мен, кучко. Не мърдай, докато не махна тая скапания от тебе.

Автоматичният нож щракна в ръката на Арчи и се отвори.

Той се приближи, но Джъстин остана неподвижна и той извади парцала от устата й. Тя разтърси глава и се изплю. Не изпищя. Не каза нищо. Просто остана така, прилепена до стената, и задиша през устата, поемайки миризмата на зловонната запалителна смес.

Арчи преряза колана около краката й, след което се отдръпна предпазливо назад, сякаш очакваше, че тя ще го изрита.

— Ти сега ще умреш заради това, което направи! Е, струваше ли си да умираш? Заради този твой тъп общински център?

Джъстин прочисти гърлото си и отвърна:

— А ти? Струва ли си ти също да умреш?

— Майната ти! Кой казва, че ще умра? Имам мангизи в джоба. Свивам друга кола и се разкарвам оттук, когато това място пламне. Ако ме спипат, майната му, поне няма да умра сам като теб.

Джъстин преглътна.

— Е? Кажи, струва ли си? — повтори той.

— Да.

— Защо? За да помагаш на една тайфа скапани дрогирани кучки и на сбърканите им хлапета, за които на тях и бездруго не им пука. Повечето от тия кучки оставят хлапетата си да умрат сред боклуците, стига това да означава още една лула с кока. Какво, мамка му, си мислеше, че можеш да направиш за тях?

— Да им помогна да спрат.

— Какво да спрат? Да се друсат?

— Да.

Арчи се разсмя.

— Говна! Майната ти, ти да не си се напушила бе, момиченце? Глупости! Знаеш ли какво?

— Какво?

— Тези кучки от твоя център? Те идват ей тука и си купуват говната от мене. Друсат се и после се връщат да отмъкнат каквото успеят от теб. Нищо няма да спреш.

— Но теб те спряхме, нали?

— Да бе, и кои сте тези „ние“? Ти и оня дебел задник Блум, и неговите негри мюсюлмани? Оня педераст вече е мъртъв, мила. Мюсюлманинът също. Напълних му задника с олово. Ченгетата не можаха да ме спрат. Шибаното ченге, което се навърташе около теб? Ще му пръсна задника, преди всичко тук да свърши. Просто ще го направя, мамка му, преди да се махна. Ще ми дойде точно където го искам. В момента стърчи край Хъдсън. Мога да го разкарвам из целия град, да си седя до него и да му пусна куршум в главата, когато си поискам. Ще свърша, преди да се е усетил. Мамка му! И никой не може да ме спре да подпаля и твоя задник, да срина това място до земята. Е, какво постигна, освен че бяха избити толкова хора? Нищо няма да се промени. Дрогата няма да изчезне от този квартал. И да не съм аз, ще бъде някой друг негър, който ще я шитка. Тия хора нямат нищо друго. Друсачите и не искат друго.

Джъстин прояви достатъчно благоразумие, за да не го прекъсва. Докато говореше, нямаше как да я запали.

— Нито едно шибано нещо, което ти можеш да им дадеш, няма да им е по-скъпо от праха, скъпа. Нито едно шибано нещо. Какво, по дяволите, те накара да си въобразиш, че ще успееш?