Джон Кларксън - Гангстерски рап

— Как е въздушното разузнаване? — попита Бъртън.

— Твърде рисковано е да го използваме. Хеликоптерите се забелязват лесно. По-добре да го издирваме с необозначени коли.

Бъртън посочи с пръст към Де Лука.

— Искам опитен човек от отдел „Тежки случаи“, който да прилича на Шоу. Осигурете ми го. Когато дойде, да е облечен в дрехи, подобни на неговите. Тъмни панталони, кожено яке.

— Той знае как изглежда Шоу, господин началник.

— Той изобщо няма да се приближи достатъчно, за да забележи разликата.

Бъртън се обърна към Рикардо Мендес, началника на техническия отдел.

— Предавателите готови ли са?

— Да, сър.

— Погрижете се човекът на Де Лука да е на линия.

Де Лука престана да слуша, излезе от кабинета, мъчейки се да реши кой, по дяволите, можеше да изпрати на заколение при един психопат убиец.

Шоу паркира скъпата кола на Де Лука на служебния паркинг на Седемдесет и трети участък и взе стъпалата до малкия кабинет на втория етаж по две наведнъж.

Уонг седеше пред компютърния екран, клатеше глава и си мърмореше нещо на китайски.

— Какво имаш? — попита Шоу.

— Мамка му! Тридесет-четиридесет страници боклук.

— Боклук? Какво искаш да кажеш?

— Не знам, форматът на текста пристигна прецакан. Текстът се е слял в един макрос, буквите са се смесили. Пълна каша! — Уонг се извърна към него. — Не знам, Шоу. Опитах се да го преформатирам по три различни начина. Ужасна бъркотия. Може да ми отнеме дни, докато го оправя.

— Кажи му да го разпечата и да го изпрати по факса.

Уонг поклати глава.

— Не знам. Доста е изнервен. Ще се наложи да се върне в офиса си.

Шоу се отпусна в стола и прехапа устни от ярост. Нямаше да си позволи да се развика на Уонг. Нямаше право. Човекът се бе опитал да направи всичко по силите си и продължаваше да прави всичко възможно.

— Не получи ли поне отчасти ясен текст?

Уонг посочи екрана.

— Искаш ли да опиташ да хванеш ти нещо? Ела и виж сам.

Шоу погледна компютърния екран. Виждаха се участъци с думи и редове, други, които мигаха, трети, в които нямаше нищо, освен безразборна смесица от символи и букви, четвърти, които представляваха само цветни ивици…

Той отново се отпусна на стола. Абсурдно беше, че бе оспорил заповедта на шефа на полицията, залагайки живота на Джъстин с тази последна, отчаяна надежда.

Арчи Рейнолдс вкара таксито в паркинга на един крайпътен „Макдоналдс“ в Източен Флетбуш и остана на шофьорската седалка около десет минути, потънал в мисли.

Джъстин Бъртън лежеше на задната седалка, мъчейки се да се бори с болката. Счупеният й нос се бе подул толкова, че трябваше да диша през устата. Здраво завързаните й ръце също бяха започнали да отичат и се бяха превърнали в друг източник на непоносима болка.

След малко започна да избира някакъв номер по клетъчния си телефон. Началникът на полицията веднага се отзова на линията.

— Готов ли си с ченгето и с парите? Прати го на оня площад край реката близо до Батъри Парк, срещу хотел „Виста“. Да застане сам при лодките. Той и никой друг. Никакви кабели, никакви наблюдения, никакви глупости. Ако видя някой друг, освен него, тя е мъртва.

Бъртън най-сетне се престраши да поиска да говори с Джъстин.

— Трябва ми доказателство, че дъщеря ми е жива.

— Трябва ти, а?

— Да, трябва ми.

— Ей, мамка му! Нямаш проблем.

Арчи вдигна телефона и я удари със заключващия лост по бедрото. Тя изпищя от болка.

— Кажи си името, кучко.

Джъстин се подчини моментално.

— Чакам — изкрещя Арчи в слушалката. — Не се ебавай, иначе ще я намериш на дъното на реката.

Викът на Джъстин изкара баща й от нерви. Той успя да се овладее с огромно усилие на волята. Погледна с надежда към техническия екип и попита:

— Засякохте ли нещо? Каквото и да е? — В гласа на Уилям Бъртън се долавяше нотка на отчаяна молба.

Техническият ръководител поклати глава.

Някой започна да разгъва карти на Долен Манхатън върху дългата маса.

— Подготви човека си, но да не тръгва, преди да му наредим — обърна се началникът към Де Лука. — Господа, как ще стане размяната?

— С лодка или нещо такова. Той ще е до водата.

— Уведомете Пристанищната управа.

— Обектът се намира близо до бруклинския тунел Батъри.

— Близо е и до магистрала Уест Сайд. Би могъл да тръгне към горната или долната част на града. Или към Ню Джърси.

— Там има парк, онзи Център за Световна търговия, лабиринт от сгради, както и цял куп линии на метрото, които се съединяват на това място.