Джон Кларксън - Гангстерски рап

Без обяснения или предисловия Де Лука представи Шоу.

— Господин началник, това е детектив Шоу.

Той пристъпи напред.

Мъжът зад писалището вдигна очи. Не стана, за да се ръкува. Шоу също не протегна ръка.

— Вие се занимавате с този Рейнолдс, нали? — премина направо на въпроса.

— Да.

— Той държи дъщеря ми. Знаете ли какво иска?

— Не съвсем. Може да иска пари или безпрепятствено да се измъкне от страната. Но ако наистина държи дъщеря ви, знам, че ще пусне куршум в главата й в момента, в който реши, че повече няма нужда от нея. Ако не го е направил вече.

По израза на лицето на началника Шоу разбра, че никой досега не се бе осмелил да му даде толкова откровена прогноза. На Шоу му беше все едно.

— Звучите твърде убедено.

Предизвикателството накара Шоу да отметне глава. Той погледна Бъртън в очите.

— Абсолютно сигурен съм. Арчи Рейнолдс е убиец. Чудовище. Той ще дръпне спусъка без никакво колебание. Без нито секунда колебание. За мен той не е човешко същество.

Лицето на шефа на полицията се сгърчи. Шоу не беше сигурен дали изражението му бе предизвикано от него самия, или от отговора му.

— Сигурен сте, че все още е жива?

— Надяваме се да е така — отвърна Бъртън.

— Надявате се! Говорихте ли с него? Той съобщи ли ви исканията си? — Шоу се обърна към Де Лука: — Да не искате да кажете, че сте разговаряли с него, без да изискате доказателство, че е жива?

Никой не отговори.

— Господин началник, всички знаем процедурата. Защо вие…

— Не ми дръжте такъв тон, детектив — вдигна ръка шефът. — И не ми задавайте въпроси. Тук аз задавам въпросите.

Шоу пренебрегна думите му и продължи да говори. Пристъпи напред и опря ръце върху писалището.

— Ако той се поколебае да ви даде да говорите с нея по телефона, смятайте, че е мъртва. Надявам се, че не вие преговаряте с него. Невъзможно е един родител да се справи. Дори и да е професионалист.

— Свършихте ли? — Гласът на Бъртън остана спокоен, но Шоу долови стаената в него ярост.

Шоу отстъпи назад.

— Изглежда вие сте част от неговите искания — продължи Бъртън. — Той държи да занесете парите. Трябва да чакате в офиса отпред. Останете тук и бъдете готов да изпълните указанията ми.

— Кога се очаква да се обади отново?

— Скоро. Излезте навън и чакайте.

Началникът се обърна към Де Лука смятайки, че Шоу ще се подчини на заповедта му. Шоу обаче не помръдна. Бъртън заговори на Де Лука.

— Не! — прекъсна го Шоу.

— Какво? — Бъртън отново се извърна към него, сякаш не вярваше на ушите си.

— Чухте ме. Казах, не!

— Отказвате да се подчините на заповедта ми?

— Така ще я убиете! Няма да участвам в това.

Шоу се обърна, готов да напусне. Де Лука го сграбчи за ръката.

— Шоу!

Той се извърна с лице към шефа, свил юмруци. Погледът на Шоу накара Де Лука неволно да отпусне хватката си.

Гласът на полицейския шеф прозвуча напрегнато.

— Главен детектив!

— Да, сър.

— Изведете го оттук! Вие сте прав. Той е неуправляем. Не искам да участва в операцията. Уволнен е! Приберете му оръжието и значката на излизане.

Де Лука отпусна хватката си.

Шоу хвърли последен поглед към мъжа зад писалището. Разбираше, че този човек бе решил да съхрани властта и авторитета си с цената на една грешка, която можеше да се окаже фатална. За миг му се дощя да опита отново, но Де Лука настоя:

— Хайде!

Шоу поклати глава, било от неприязън, било от съчувствие, след което излезе, следван от Де Лука.

Когато се озоваха в коридора, Шоу зави и продължи да крачи към асансьора, без да се обръща назад, без да го интересува повече нито Де Лука, нито шефа на полицията, нито който и да било друг. Стигна до асансьора и блъсна с длан бутона за надолу, изпитвайки желание да удари главата си в стената.

— Шоу! — извика след него Де Лука.

Той се извърна.

— Искаш да вземеш оръжието и значката ми? Само опитай! Давай! Искаше да ти кажа „майната ти“. Е, добре. Майната ти! Майната ви на всички. Вие ще я убиете. Той, ти, всички вие!

Асансьорът пристигна и вратите се отвориха. Де Лука набута Шоу в клетката, пристъпи след него и изрева:

— Млъкни!

Вратите се затвориха и Де Лука се извърна към него.

— Шоу, ти си прав. Добре, прав си.

Гневът му тутакси утихна.

— Имаш ли нещо, детектив? Някакви следи? Каквото и да е?

— Аз н… Не знам. Може би. Не е много.

Де Лука бръкна в джоба си и извади карта и връзка ключове. Подаде ги на Шоу.

— Колата ми е на паркинга. Вземи я. Картата е пропуск за него. Второ ниво под партера. Мястото е обозначено.