Ридли Пиърсън - Верига от улики

Игнорирайки го, тя продължи:

— Ами ако притежавахте знанията, способността да намалите сексуалното насилие — изнасилванията — с десет процента? Насилията срещу съпруги и деца с двадесет на сто? Шестдесет на сто? Ами ако съзнавате какви са възможностите ви? Ами ако правителството при цялата му баналност е постановило система от правила, толкова ограничителни, бавни, толкова трудно преодолими, че си разбрал, че ще минат може би десетилетия, преди да успееш да представиш тази технология на пазара? Какво тогава? Ще седиш и ще чакаш? В тази държава всеки дванадесет секунди бият жена. — Тя погледна своя „Ролекс“. — Откакто сме седнали тук, срещу повече от десет жени е вдигнат юмрук. Ще чакате ли да минат десетилетия, ако сте на мое място?

Десетки образи на Зелър наводниха съзнанието на Дарт.

— Уолтър Зелър разкри вашата обработка на документацията по клиничните изпитания. Той разкри фалшификациите на фактите, извършени от Проктор. В резултат от тези разкрития той беше преследван, животът му беше под заплаха денем и нощем в продължение на повече от дванадесет месеца…

Прекъсвайки го, тя повиши ядно тон:

— Кой сте вие? Слушате ли какво ви говоря? Чувате ли какво казвам ? Е, и какво, ако съм променила нещо от бумажната работа? Точно това беше — бумажна работа!

— Ариел, аз трябва да се намеся — направи опит Уърнзър.

— Млъкни, Бърни. При всички случаи ти се плаща . — Обръщайки се към Дарт, тя продължи: — Бих ли изкарала латерина на пазара въпреки не съвсем идеалните резултати? Разбира се, че бих. — Кръстосвайки погледа си с неговия, тя додаде: — Аз ще го направя, ако имам тази възможност. Предпочитам да спра петнадесет, двадесет, тридесет процента от тези зверове пред това да стоя на едно място, без да предприемам нищо. Всеки дванадесет секунди, не забравяйте това. И бих ли прибегнала до такова средство поради алчност? Не. Заради науката , детективе! Заради жертвата. Всяко ново поколение латерин, което сме усъвършенствали, показваше от пет до седемнадесет процента подобряване на качествата. Но при съществуващите правила няма начин за тестуване. Не можете да пробвате латерина върху плъхове и маймуни! С кого се шегувате? Това е отклонение в човешкото поведение — и до голяма степен генетичен дефект. Знаете ли кой трябва да се намира в тази стая, кой трябва да бъде тук вместо мен? Държавната администрация по лекарствата. — Тя кимна. — Можете да бъдете сигурен, те трябва да са на този стол. Не аз. Виновна ли съм, че се опитвам да направя нещо? Да. И се гордея с това.

— За действията си ще отидете в затвора — изгледа я Дарт. — Но в случай, че ни съдействате, както господин Уърнзър ще ви обясни, във вашия случай ще се вземат под внимание специални съображения.

— Не ми трябват специалните ви съображения . Колко мъртви жени, бити съпруги, изнасилени деца са равни на един Уолтър Зелър? Кажете ми как да съставя уравнението. Зелър многократно нарушаваше закона. Накрая той извърши убийства…

— Убиецът сте вие — кресна силно Дарт и веднага съжали за избухването си. Той се овладя, погледна я в очите и продължи: — Вие подправихте данните, резултатите от изпитанията, а след това се опитахте и накрая успяхте да убиете човека, който разкри измамата ви. Вие, не Проктор, не неговото физическо оръдие, вие.

Устните й се раздвижиха, но не последва никакъв звук. Най-накрая тя проплака:

— Това е важна работа.

Настъпи тежко мълчание. Гърдите на Мартинсън започнаха да се повдигат от силното напрежение. Дарт се чувстваше целият плувнал в пот.

Той започна пак:

— Не можете да съпоставяте едното с другото. Няма да стане така. — Почувства, че се размеква. Двадесет процента по-малко сексуални насилници? Беше ли това възможно?

Тя го погледна уморено.

— Правете това, което сте длъжен да правите, детективе. Всички ние правим това, което чувстваме, че сме длъжни да правим. Аз ще се възползвам от моите възможности. — Замълча, погледна към измъчвания от недоволство Уърнзър и отново към Дарт. — Искате ли да ви кажа нещо? Не забравяйте, че съдебните заседатели са мъже и жени. В тази страна не съществува състав, който ще ме осъди за това, което съм извършила. Зелър извърши убийства, не аз. Един отчаян човек, повлиян от загубата на жена си. Аз се опитвах да помогна на тези, които той убиваше. На тях им трябваше тази помощ — това е документирано — и по тази причина те участваха в изпитанията. — Тя отново погледна към Уърнзър.