Ридли Пиърсън - Шанхайска афера

Потокът от велосипеди и скутери продължи да се носи във все същия контролиран хаос. Вниманието на Мелсчой остана раздвоено между автобуса и гледката в огледалото за обратно виждане. Намали скоростта, когато отзад го доближи някакъв мотоциклетист с каска. Чужденецът. Дали и той не беше наблюдавал фризьорския салон?

Автобусът отби вдясно и спря, пробивайки си път сред останалите превозни средства. Каската зад него продължи да се приближава и мотоциклетистът не намали скоростта, както би направил човек, който го следи. Мелсчой натисна газта, за да запази същата дистанция с автобуса, като знаеше, че този ход ще му осигури и по-добра видимост към чужденеца зад него. Погледна в страничното огледало, но не забеляза нищо. Мотоциклетистът сигурно бе отбил встрани или бе спрял някъде. В този момент погледът му се отклони към огледалото от другата страна на рамката, но твърде късно. Мотоциклетистът с каската беше пресякъл тротоара, за да задмине бавното множество от превозни средства, и навлизаше обратно на пътното платно само на метри зад Мелсчой. Той неволно сви към тротоара вдясно, избутвайки няколко велосипеда по пътя си.

Последвалата катастрофа му изигра лоша шега — така даде на скутера достатъчно широко празно пространство, в което да се придвижи напред. Мотоциклетистът направи зрелищен остър завой и почти легнал надясно, се придвижи успоредно на Мелсчой, без да се сблъска с нищо по пътя си. Но Мелсчой имаше предимство: трябваше само да направи едно рязко движение встрани и мотоциклетистът щеше да бъде хвърлен в натоварения трафик.

Точно тогава с ъгълчето на окото си забеляза, че пътното платно пред него беше блокирано от строителни работи. Чужденецът беше отвлякъл вниманието му и го бе вкарал в капан. Алеята за мотори пред него се стесняваше и преминаваше към основното платно за движение.

Тези части от секундата, необходими му да осъзнае това, костваха всичко останало, което последва. Мотоциклетистът вдигна крак подобно на куче, което препикава противопожарен кран, и го изрита силно встрани.

Мелсчой се опита да го отблъсне, но изгуби контрол над предното си колело и се сблъска с движещия се пред него велосипед. Строполи се на асфалта с цялата си тежест и с гумите напред. Предният му калник се закачи за ръба на тротоара и го изстреля като тапа.

Последното нещо, което видя, преди главата му да се сблъска с асфалта, беше дървената строителна барикада отпред.

19:35 часа

квартал Хонгяо

Шанхай

Ейми Сю се качи по бетонното стълбище в задната част на сградата на Международния перлен пазар, проправяйки си път сред купищата боклуци, изоставени от служителите, които идваха да обядват тук. Проклет да е Нокс! Нямаше начин да напусне града без никакви пари. Изруга и заради проблемите, които й беше стоварил, въпреки че не посмя изцяло да пренебрегне предупреждението му: затова беше влязла в огромната сграда през аварийния вход. Нейният магазин за бижута разполагаше с пряк достъп до стълбището.

Изненада Ли Шу и Ми Хо, две от най-добрите й моделиерки, които тъкмо заплитаха нов модел колиета по дизайн на клиента. Момичетата не бяха свикнали шефката им да се появява откъм задното стълбище и едва не изпопадаха от изненада. Ейми ги поздрави и се отправи директно към сейфа.

— Питал ли е някой за мен? — заинтересува се тя, докато все още беше с гръб към тях.

— Само някои от редовните ни клиенти — отвърна Ми Хо.

— А непознати?

— Не.

— Ако идват такива, да знаете, че не сте ме виждали. Разбрахте ли?

Сейфът пред нея се отвори. Ейми свали колието си и използва един от двата ключа, прикрепени към него, за да отвори по-малката вътрешна врата.

— Да — отвърнаха в един глас момичетата.

— Нали ще ми съобщите веднага, ако някой подозрителен пита за мен?

— Да, разбира се… — отвърна Ми Хо от името и на двете. И попита: — Наред ли е всичко?

— Така като ме гледаш, дали всичко е наред? Да не мислиш, че се шегувам — ядосано отвърна Ейми.

— Съжалявам — сведе поглед Ми.

И двете момичета не бяха виждали шефката си толкова напрегната. Ли Шу забеляза пачките юани, които Ейми прехвърляше в чантата си — бяха поне 40 000, ако не и повече. Цяло състояние!

— Искам магазинът да работи нормално! — даде нарежданията си Ейми, докато заключваше сейфа и затваряше външната му врата. — Ако някой пита за мен, кажете, че съм излязла на среща с клиенти и не знаете къде съм. Ще ми се обаждате само в краен случай, а след това ще им казвате, че не сте могли да се свържете с мен. Отивам извън града за националния празник.