Ридли Пиърсън - Шанхайска афера

Двойка възрастни китайци, хванати под ръка, минаха покрай него и продължиха нататък по тясната уличка. Грейс и скутерът вече се губеха в далечината.

Тогава се чу тихото боботене на мотора на малък мотоциклет. Приближаваше се. Нокс побърза да се вмъкне обратно във входа, намери метла с дълга бамбукова дръжка, взе я и зачака пърпоренето на двигателя да се приближи съвсем.

Мъжът беше едър, с остри черти на лицето и големи скули. Дали не беше друг монголец?

Нокс се хвърли изненадващо напред и заби дръжката на метлата между спиците на предното колело, замахна с ръка към водача и успя да го изблъска. Мъжът, който не носеше каска, се прекатури през кормилото на скутера и се пльосна на асфалта, а мотоциклетът връхлетя върху него.

Нокс скочи и изрита скутера настрана, извади деветмилиметров пистолет „Макаров“, затъкнат в колана на падналия, взе мобилния му телефон и забеляза, че беше същият модел като този на мъжа, който го бе нападнал на стълбището в жилищната сграда на Лу.

След това Нокс го обърна по гръб, притисна слабините му с коляно и видя как лицето му се сви от болка. В джоба на джинсите му намери лична карта и няколко юана, които задържа.

— Къде е заложникът? — попита Нокс на мандарински. — Къде е Лу Хао?

Празният поглед на поваления мъж му подсказа, че този или не разбира китайски, или никак не се интересува какво го питат. Нокс заби юмрук в лицето му.

— Лу Хао! — повтори високо той.

Мъжът заговори и този път изчезнаха всички съмнения на Нокс — не беше руснак, а монголец.

— Кой, по дяволите, си ти? — попита го Нокс на английски.

— Майната ти! — отвърна мъжът също на английски.

Звукът от удара на черепа му в асфалта бе леко неприятен. Монголецът изпадна в безсъзнание.

Нокс огледа дланите му за мазоли и забеляза, че мъжът беше десняк. С двете си ръце хвана дясната му ръка, опря я в коляното си и счупи лакътя му.

Прекъснаха го виковете на някаква старица. Вбесен, Нокс вдигна поглед и забеляза, че на ъгъла на сградата беше монтирана видеокамера, която гледаше право в лицето му.

Скутерът с Грейс се появи точно навреме.

„Двама монголци, по дяволите!“, помисли си Нокс. Какви ли бяха? Наети биячи? За кого ли работеха? За конкуренти на строителната компания „Бертолд“? Чужди агенти? Китайски ченгета?

Нокс обви ръце около тънката талия на Грейс, тя натисна газта и скутерът изчезна оттам.

19:25 часа

квартал Ксинджинзен

Шанхай

Грейс направи обратен завой на пресечката със следващата пуста улица и се върна, минавайки отново покрай адреса, който им бе дал доставчикът от „Шерпа“. Предният фар на скутера освети входа към индустриалната зона. Пътят напред беше препречен със стоманено въже, закопчано с катинар, а зад него се виждаха нахвърляни боклуци и избуяли бурени. Самият път водеше до група от шест бетонени сгради с плоски покриви, които изглеждаха поне на тридесет години, въпреки че бяха построени само преди пет.

Стоманеното въже беше опънато напряко на пътя, за да спре влизането на коли и камиони. Грейс промуши скутера покрай страничния стълб, за който беше закрепено въжето, и навлезе в зоната. Северната част на третата сграда гледаше към полето, пълно с бурени и разхвърляни купчини ръждясващи железа. Тя изключи двигателя, с Нокс се ослушаха и огледаха внимателно обстановката.

Нокс провери два пъти дали точно това беше мястото — сграда 3-Б. Струпа една върху друга няколко щайги, които намери, и се покачи по тях, за да погледне през запрашения прозорец.

Вътрешността на сградата беше тъмна и изглеждаше празна. Докато Грейс паркираше скутера, Нокс намери част от ръждясала жица, пъхна я в ключалката на вратата и успя да отвори. Миг по-късно влязоха вътре.

Помещението представляваше типичен склад с метални стелажи, издигащи се от пода до тавана. В близкия ъгъл имаше три пластмасови стола, няколко преобърнати кашона, празни кутии от пица и кутийки от бира и сода.

Грейс пристъпи към тях, но Нокс я спря и направи няколко снимки с камерата на айфона си. Наблизо имаше и дървен стол с облегалка, а на циментовия под до него се виждаха захвърлени няколко ленти от използвано тиксо. Нокс посочи към стола и вдигна пръст пред устните си, за да я предупреди да не вдигат шум, докато не огледат мястото внимателно. Без да казва нищо, посочи на Грейс да тръгне наляво, а самият той пое надясно. Огледаха всички ъгли и скришни места в помещението.

— Чисто е — тихо каза Грейс.