Ридли Пиърсън - Шанхайска афера

Жената поведе групичката на Нокс към южния край на пристана, където положението не беше много по-добро. Тя хладнокръвно ги качи по тясната стоманена стълба, която водеше към корабчето. Китайците се блъскаха в последните ограждения на дока и се опитваха да се доберат до кораба, докато тълпата зад тях ги смазваше с натиска си. Все повече и повече хора падаха през огражденията във водата и крещяха за помощ.

В този момент сред челните редици Нокс забеляза две малки деца, ужасени и безпомощни срещу смазващата сила на множеството. Успя да грабне едното момченце точно преди тълпата да го изблъска в реката. Подаде го на Грейс и хвана и второто — беше момиченце, което се вкопчи с всички сили в него. Двамата с Грейс държаха децата и използваха металните ограждения като щит, за да ги предпазят от тълпата.

— Трябва да преминем през борда на последния ферибот, за да стигнем до нашата лодка! — извика водачката им. — Персоналът на ферибота ме познава, имаме уговорка, но това може да усложни ситуацията.

„Да я усложни ли? — помисли си Нокс. — По-невъзможна от това няма накъде да стане.“

— Трябва да действаме бързо и да разчитаме на екипажа. Моля ви, не спирайте. Отиваме право на лодката.

Тъмните води под тях вече се пенеха от усилията на падналите да изплуват. Ужасените писъци на давещите се хора изпълваха въздуха, смесваха се с воя на вятъра и плющенето на дъжда по палубите на лодките.

Паниката превзе гъмжащото множество. Насилието и боят се понесоха като огън из целия кей и в резултат на това още повече хора се озоваха във водите.

— Ще се придвижваме само заедно, като група! — извика водачката им, а в гласа й за пръв път се прокрадна тревога.

Нокс, все още стиснал детето, вкопчило се здраво в него, погледна към Грейс и срещна погледа на дълбоките й тъмни очи. Дъждовните капки се стичаха по лицето й като сълзи.

— Двама от нас остават! — извика той. — Ще изведем тези деца в безопасност.

Благодарност, граничеща с щастие, се прокрадна по лицето на Грейс. За момент сякаш на дока се намираха само те двамата с Нокс.

— Уговорката не е такава! — възпротиви се водачката. — Няма да мога да се върна обратно дотук.

— Върви тогава! Вземи тези двамата и върви! — извика й Нокс. — Осигурете им медицинска помощ възможно най-скоро.

Водачката погледна първо към Нокс, после към Грейс, а след това към морето от насилие и хаос пред тях. В погледа й се четеше паника.

— Елате с мен! — извика тя, хващайки Данър под ръка, а самият Данър сграбчи неадекватния Едуард Лу.

Погледна назад към Нокс и дори и да му каза нещо, Нокс така и не го чу.

С огромни усилия и използвайки дълги пръчки, екипажът на ферибота успяваше да удържи настрана тълпата от хора, за да направи път на водачката, Данър и Лу да се качат на борда. Най-ужасният момент бе, когато китайците буквално трябваше да бъдат изблъсквани обратно на кея. Грейс погледна назад, а Данър, Лу и жената прекосиха палубата на първата лодка и изчезнаха.

Нокс се доближи до парапета и Грейс го последва. Тръгнаха към полицейския кордон и щом го приближиха, започнаха да викат на мандарински, за да бъдат пропуснати да минат. За негова изненада двама от полицаите се разделиха и му направиха път. Нокс, Грейс и децата минаха през блокадата, убедени, че цветът на кожата на Нокс ги беше спасил.

Оставиха двете деца на грижите на персонала в хотела и се качиха в стаята горе.

Грейс се зае да подсушава косата си с хавлия.

— Много глупаво беше от твоя страна да останеш — каза й той.

— Добре дошъл в клуба — върна му го тя, без да прекъсва заниманието си с кърпата.

— Тази нощ ще останем тук — каза Нокс. — Аз ще поема първата смяна и ще те събудя след три часа.

— За една китайка не е проблем да пътува за Националния празник, но с един wai guo ren? И то издирван от полицията?

— Благодаря! — отвърна той и се обърна с гръб към нея, оставяйки я да смени мокрите си дрехи.

21:30 часа

Крайбрежният булевард

Баржите пореха разпенените до бяло вълни на Хуанпу точно зад фериботния терминал на „Донгмен Лу“ въпреки бурното време. Между тях минаваше само един малък ферибот за четири автомобила с една-единствена кола на борда. Вълните го подмятаха насам-натам като черупка, докато фериботът прекосяваше водите от западния до източния бряг на квартал Пудон.

Инспектор Шен Деши бе останал за много кратко зад щурвала на ферибота, тъй като не искаше да се отделя за дълго от пътната чанта, която в момента лежеше скрита под задната седалка на колата. Самата кола се мяташе толкова силно при всяка вълна, че инспекторът се опасяваше да не се откъсне от веригите, които я държаха на борда на малкия ферибот. Бе платил на капитана цяло състояние за десетминутното прекосяване на реката, но не му се искаше той да вижда лицето на монголеца и въпреки обилния порой, бе извел пленника си отвън на палубата. Тук се чувстваше малко по-сигурен.