Том Кланси - Мрежата

Междувременно в отдела, в който работеше Уесън, по някое време щяха да забележат отсъствието й, може би щяха да й позвънят у дома и да оставят съобщение на телефонния секретар. Би възникнал известен проблем само ако им хрумнеше да проверят на пропуска — тогава щяха да установят, че лицето Кристин Уесън тази сутрин е пристигнало на работа в обичайното време. За да избегне това, новоизлюпената Кристин беше позвънила на пряката си началничка, за да я предупреди, че ще закъснее няколко часа — трябвало да си направи някакво спешно изследване. Началничката на отдела прояви разбиране и увери Кристин, че няма да има никакъв проблем. Към обяд съответно щеше да се получи имейл от Кристин, съдържащ извиненията й, че нещата са се проточили и ще се забави повече, отколкото е предполагала.

Това щеше да бъде достатъчно, за да не възникнат усложнения.

Петък, 08.10.2010, 12:18

Куонтико

Тони правеше хватките „джуру“ в обичайната им последователност и спираше след всяка за съответния „самбут“. В залата нямаше други жени освен нея. Мъжете бяха няколко, но Ръсти не беше сред тях. Когато му съобщи решението си, той го прие доста спокойно — без гняв, без молби и увещания, без излишни въпроси. В погледа му се четеше единствено изненада.

Но оттогава не й се беше обадил, въпреки че се бяха разбрали да тренират заедно. Днес например трябваше да бъде тук — досега не беше пропуснал тренировка.

Може би все пак не го беше преглътнал толкова лесно.

Тони клекна, отскочи, замахна с десен юмрук, после с ляв и пак с десен…

Щеше да е жалко, ако Ръсти зарежеше тренировките заради случилото се. Беше напреднал бързо и можеше да постигне още много.

Но в края на краищата той сам щеше да си прецени.

Имаше пълното право да не иска да я види повече, поне от мъжка гледна точка. Защо не можеше да си останат приятели и всичко да е както преди?

Приключи цикъла и се разкърши. Все още усещаше тялото си стегнато.

Една брюнетка влезе в залата, но само за да пие вода. Усмихна се на Тони и й кимна. Не си спомняше да я е виждала — сигурно беше от новопостъпилите.

Освен проблема „Ръсти“ съществуваше и проблемът „Алекс“. Отношението им не беше претърпяло никакво развитие — така не можеше да продължава…

Брюнетката влезе в съблекалнята, но след малко излезе забързано. Имаше угрижен вид. Насочи се право към Тони.

— Извинете, мис… Бихте ли дошла за малко? Вътре има една дама, която е получила някаква криза… Повиках лекар, но ако можем да й окажем първа помощ…

Тони избърса с ръка челото си.

— Идвам веднага.

Петък, 08.10.2010, 12:18

Куонтико

Майкълс се срещна с Джей Гридли и Джон Хауард в заседателната зала. Знаеше, че според протокола не би следвало да провежда този разговор с двамата едновременно, но не смяташе, че е редно лявата му ръка да не знае какво върши дясната.

— Слушам те, Джей.

— Ето как стоят нещата, шефе — започна Джей и включи с едно замахване на ръката си компютъра. — Успяхме да установим някои от маршрутите на Плеханов през последните няколко месеца. Искате ли да чуете подробности и да се уверите какъв забележителен усет сме проявили, за да сглобим отделните факти в цялостна картина?

— Разчитам на забележителния ви усет — усмихна се Майкълс, — но, моля те, давай накратко.

— Добре тогава… Не е сто процента сигурно, но по всичко личи, че нашият човек възнамерява да купи едно-две правителства.

Майкълс кимна. Това не го изненадваше кой знае колко. Плеханов нямаше да е нито първият, нито последният, който се опитва да го направи.

— Някои от хората, с които е установил контакт, за наш късмет не са предпазливи колкото него… И така, Плеханов е човекът, който ще определи президентите и министър-председателите на няколко републики, между които и Чечения. Засега обаче не можем да подкрепим с доказателства тази информация. Както знаете, файловете му се засекретени…

— След като нещата стоят така… какви се шансовете ни да издействаме екстрадирането му?

Въпросът беше по-скоро риторичен.

— Тази работа никак не ми харесва… — поклати глава Майкълс.

— Почакай само да чуеш какво следва… Плеханов държи в ръцете си и няколко наши генерали.

— Страхотно — намръщи се Хауард.

— Възможно ли е да замисля някакъв преврат? — запита Майкълс.

— Не е изключено… Обаче няма как да разберем. Все пак си мисля, че точно това цели.

— Вие как смятате, полковник?

Хауард се изкашля:

— Фактите навеждат на тази мисъл… За да върши безнаказано компютърните си престъпления, би следвало добре да си подсигури гърба. А двата начина са точно тези. Там, където политиците не могат да му свършат работа, ще му я свършат военните.