Том Кланси - Мрежата

Камбанарията на малкото живописно селце беше най-високото място в цялата околност и позволяваше на Плеханов да следи придвижването на настъпващите армии. Американците се бяха включили във войната малко късничко, но вече бяха тук и сега събитията щяха да вземат друг обрат.

Напоследък валеше като из ведро и войските имаха известни затруднения с придвижването, но упорито продължаваха напред, газейки лепкавата кал.

Освен американци имаше и една сборна, интернационална част — руснаци, сърби, чеченци, корейци, японци, тайландци, китайци и индийци накуп.

Плеханов свали каската си — косата му беше залепнала от пот. Беше се вживял в сценария си и пет пари не даваше, че реалните исторически факти до голяма степен се разминаваха с него. Например страните от Изтока не бяха изпращали свои войници насам по време на Първата световна война, независимо от факта, че Япония и Китай са били съюзници на европейските сили, обединени срещу Германия. Да не говорим пък за корейци и тайландци — със сигурност кракът им не беше стъпвал тук. Както и на индийците, ако изключим някои случайно попаднали в британската армия бенгалски войници. Не се беше ровил в официалната документация за тези данни — нямаше смисъл да си губи времето с това. Но беше чел някъде за нахлуването на бенгалския набоб Сурай-ад-Даула в Калкута през 1757 г., по време на което били пленени 146 британци. Те били затворени във Форт Уилям, в тясно и задушно помещение, и когато на следващия ден ги освободили, само двадесет и трима от тях били все още живи. Останалите получили топлинен удар от непоносимата жега. Така че британци и бенгалци със сигурност са имали сметки за уреждане…

Не се разсейвай, старче, остави миналото… Съсредоточи се върху това, което става тук и сега. Положението и без това е достатъчно напечено.

Плеханов сложи каската си и се надигна. Зае удобна позиция зад прозорчето на кулата и опря маузера на перваза. Нямаше търпение да се включи по-активно в развоя на военните събития. Пулсът му се ускори — битката криеше за него очарование, истинска поезия.

Зареди пълнителя и се прицели в един доста пълен американски войник, който приличаше повече на зализан брокер от Уолстрийт и изглеждаше някак не на място тук. Въпреки монтирания телескоп задачата на Плеханов не беше никак лесна — целта му беше поне на двеста метра разстояние. Прицели се в главата — за по-сигурно. Пое дълбоко дъх, съсредоточи се максимално и натисна спусъка.

В това време в Ню Йорк един компютър, свързан с федералния резерв, изпращаше към всички терминали копия от идентификационните кодове на потребителите…

Готово. Улучил го беше в гърдите. Потърси следващата мишена — един руски офицер със сабя в ръка. Насочи мерника, затаи дъх, стреля… Така.

В Москва компютърната програма, отговаряща за статистиката на търговския баланс и връзката със страните от Европейската икономическа общност, изведнъж блокира и излезе от строя…

Ето го и корейския офицер начело на войниците си. Какво, приятелче, ще залегнеш или излизаш прикритие? Браво, точно така. Съжалявам, мистър Ким, и… сбогом.

В Сеул в заводите на „Ким Електроникс“ настъпи объркване в чиповете на основната компютърна мрежа, останало незабелязано от операторите, но достатъчно, за да разстрои производствения процес. Действието на вируса беше ограничено във времето, но щеше да увреди поне хиляда чипа и да причини достатъчно щети, превръщайки ги в електронни бомби с часовников механизъм…

Кой е следващият, господа? Индиецът, нали? Е, мистър Пенджаб, жалките ви опити да се скриете са предварително обречени…

В Бомбай компютърът, контролиращ движението по пътищата, изведнъж зацикли и светофарите на всички основни кръстовища в града светнаха зелено. Зелен стана сигналът и на влаковите прелези…

Оставаше му още един патрон. Трябваше да действа бързо, преди войниците да са се приближили. Вече си беше набелязал целта. Командирът на сиамската част беше насочил пистолета си към него и гърмеше като луд. Напразно. От такова разстояние не би могъл да го улучи, дори и да го виждаше. И все пак известна предпазливост не беше излишна. За да не го сполети съдбата на американския генерал Джон Сегуик, чиито последни думи били: „От такова разстояние не биха могли да улучат дори слон“. Плеханов се прицели. Стреля…

Тайландският министър-председател притежаваше забележителна колекция от порноснимки, повечето от които негови собствени и то, разбира се, не в компанията на съпругата му. Тази същата колекция незнайно как бе попаднала от персоналния му компютър в материалите на новинарските емисии и се появи на хиляди компютърни екрани в рубриката „Горещи новини от мрежата“.