Филип Кер - Философско разследване

— Ана, ти разговаря с много хора, които са познавали Пол Естерхази. Що за човек е той?

— Несъмнено много интелигентен, Питър. Начетен, образован и опитен в работата с компютри. И в службата си е бил много популярен. Мнозина от хората, които го познават, казаха, че е приятен човек, с добри обноски, работлив и не би причинил зло дори на муха. Но в същото време Естерхази, изглежда, е бил самотник. Преди много години се отчуждил от родителите си и засега няма изгледи те да пожелаят отново да влязат в живота му. Освен това Естерхази е бил женен известно време, но съпругата му се развела и променила името си. Всички опити да я намерим се оказаха безуспешни.

— И така, в много отношения, дори когато очаква наказанието си, Пол Естерхази остава загадка.

— Точно така, Питър. Мнозина са разочаровани, че прилагането на наказанието означава никога да не научим нещо повече за него. Но трябва да отбележим, че Естерхази може би е загадка и за самия себе си. По време на процеса той явно не можеше да различи действителността от виртуалната реалност. Поради тази причина много хора мислят, че мястото на Пол Естерхази не е в чекмеджето за наказателна кома, а в болница за криминално проявени невменяеми.

— Ти спомена правителствената програма „Ломброзо“, Ана. Какво мислиш за този и за другите противоречиви аспекти на законодателната политика на правителството?

— Критиците на настоящата политика, най-вече говорителят на опозицията, депутатът Тони Бедфорд, твърдят, че програмата „Ломброзо“ е нарушение на човешките права и трябва да бъде прекратена. Но аз смятам, че това едва ли ще стане, тъй като Европейският съд вече реши, че целта на програмата е да се грижи и да съветва мъжете с вродена склонност към агресивно поведение и че това не представлява нарушение на човешките права. Но ще трябва да бъдат направени радикални промени — не на последно място по отношение на сигурността на програмата. Говори се, че ще падат глави. Но преди да станат известни резултатите от публичното разследване, не можем да кажем как е било извършено проникването в системата и кой ще отговаря за това. Дотогава „Ломброзо“ ще бъде временно преустановена… А сега при мен е министърът на законността и реда госпожа Грейс Майлс. Госпожо Майлс, какво отговаряте на противниците на наказателната кома, които казват, че това е жестока и необичайна присъда и няма място в едно цивилизовано общество като нашето?

Грейс Майлс се усмихна почти натъжено.

— Преди всичко, госпожице Крайслер, позволете ми да коригирам една ваша забележка относно програмата „Ломброзо“. Това не е само правителствена политика, а част от генералната политика на Европейската общност. Гласувана е във всички страни, членуващи в Европейския парламент. По една случайност програмата беше въведена първо в нашата страна… А сега на въпроса ви за наказателната кома. Бих казала следното: Европейският съд реши, че тя не е нито жестока, нито необичайна. Това наказание от няколко години се прилага в Съединените щати и има множество доказани преимущества, на които предлагам да не се спираме сега. Моментът не е подходящ. Но на нейните критици ще кажа едно: изненадана съм, че техните доводи са същите, които използваха и против връщането на обесването. Самата аз бях и съм против смъртната присъда. Но понякога, както в този случай, всички чувстват, че е необходимо някакво по-строго наказание от затворничеството. Мисля, че наказателната кома върши добра работа. И най-силният довод в нейна полза, като крайна юридическа санкция, е, че когато стане грешка — а системата не е съвършена — присъдата може да се преустанови. Само ще добавя, че в дадения случай очевидно няма място за съмнение… Нещо повече, лично аз приветствам днес присъствието на камерите тук. Хората имат право да видят изпълнението на наказанието, присъдено в тяхно име и с парите на данъкоплатците. Стига само да не бъдат показвани лицата на изпълнителите на наказанието. Гледам на това пряко предаване като на ценна услуга на обществото.

Джейк не можа да издържи повече тази манипулативна защита на свободата на медиите и бавно се отдалечи от камерите. Изненада се, че Марк Удфорд тръгна след нея. Не го беше виждала от деня, когато той и Уеъринг се бяха опитали да я накарат да убеди Витгенщайн да се самоубие.

— Нямах възможност да поговоря с вас — рече Удфорд. — Но искам да ви кажа браво, задето хванахте този човек. Нали не се сърдите?

Джейк поклати глава.