Филип Кер - Философско разследване

Джейк направи гримаса и отмина.

Крилото за наказателна кома беше построено наскоро. Дори бе спечелило награда от Института на европейските архитекти. Изградено от червени тухли като стените във викториански стил около него, помещението представляваше огромен купол, който отвън приличаше на обсерватория, а отвътре — на библиотека. Железобетонни трегери подпираха тавана, осеян с множество прозорци, които отдолу наподобяваха грамадното око на Бога. По периферията на вътрешната окръжност, като в морга, бяха наредени големи чекмеджета, съдържащи телата на осъдените на наказателна кома.

Вътре беше по-студено, отколкото навън, защото въздухът изкуствено се охлаждаше, и облечената само в тънък летен костюм Джейк потрепери. Ускори крачка, мина под купола и тръгна към килиите с арестантите.

Видя едно издърпано чекмедже, малко по-голямо от ковчег, и спря. Водена от любопитство, се приближи да го разгледа. Вътрешността беше тапицирана с мека черна телешка кожа — единствената отстъпка, направена с цел предотвратяването на рани по кожата. Отстрани се подаваха тръбичките и катетрите, които щяха да бъдат прикрепени към тялото на осъдения. Отпред имаше малък плосък екран, където се отчитаха функциите на тялото и електронна карта-ключ за предпазване на обитателя от натрапници. Джейк се разтрепери цялата и разтърквайки голите си ръце, забърза по пътя си.

В преддверието до килията, в която Естерхази прекарваше последните си часове в съзнание, се бе събрала малобройна група хора. Повечето бяха лица, които Джейк познаваше от Министерството на вътрешните работи и от Института за изследване на мозъка: Марк Удфорд, професор Уеъринг и госпожа Грейс Майлс. За пръв път имаше и телевизионни екипи, дошли да отразяват на живо събитието, след одобрената от Върховния съд петиция и те да присъстват наред с журналистите от печата.

Джейк спря да види как Ай Ти Ен коментира събитието и интересът й нарасна, когато видя, че репортерката е Ана Крайслер. Самата тя беше обект на обсебеността на серийния убиец Дейвид Бойсфийлд — случаят, който Джейк бе дала за пример в лекцията си пред европейския симпозиум за законността и реда, когато й възложиха да ръководи разследването „Витгенщайн“. Сега й се струваше, че е било много отдавна.

Ана Крайслер, облечена в елегантен костюм на „Шанел“, с примамливата външност на пластмасова кукла и нахакания вид на стюардеса манекен, отговаряше на въпроси, задавани в ефир от някакъв невидим водещ от студиото. Фактът, че Крайслер беше тук, а не зад обичайното си бюро в телевизията, беше доказателство за важността, която Ай Ти Ен отдаваше на събитието.

— Каква е атмосферата в затвора „Уондсуърт“, Ана?

— Ами, както можеш да предположиш, Питър — изключително напрегната. Пред стените на затвора са се събрали много хора, за да протестират срещу присъдата на Пол Естерхази. Има полиция, но не се очакват безредици. Нещата са съвсем различни от онова, което ставаше със смъртното наказание, защото сега няма надежда за помилване в последната минута. Телефонните обаждания от канцеларията на Министерството на вътрешните работи, заменящи наказанието с доживотна присъда, са история, защото, разбира се, вече няма доживотен затвор. Преди малко разговарях с управителя на затвора. Пол Естерхази хапнал малко към пет часа и отказал да говори със свещеник. Оттогава прекарва последните си часове, като гледа телевизия.

— Може би дори гледа това предаване, Ана. Все още не знаем какъв е бил мотивът му да извърши всички тези ужасни престъпления. По време на процеса бяха изказани предположения, че психическото му равновесие може да е било повлияно от продължителната употреба на програмите за виртуална реалност. Каза ли какво го е превърнало в сериен убиец? Има ли някакви признаци на разкаяние?

— Не, Питър. Разбира се, сега знаем, че в основата на убийствата е програмата „Ломброзо“. И че подобно на самия Естерхази, много от жертвите му са получили имена на известни философи, за да се запази в тайна истинската им самоличност. Естерхази е учил в Оксфордския университет, но е бил изключен заради употреба на наркотици. Някои коментатори предполагат, че това е породило ненавист към интелектуалците като цяло и към философите в частност. Странно съвпадение е, че също като истинския Лудвиг Витгенщайн, Естерхази произхожда от богато австро-германско семейство и е работил във фармацевтичната лаборатория на болница „Гай“. Това беше един от факторите, поради които Естерхази не можа да избегне правосъдие, пледирайки за невменяемост.