Майкъл Ридпат - Сити

— Добро утро на всички — започна Рикардо и се изправи. Ризата му на сини райета беше безупречно изгладена. Виждах избродираните върху предницата му инициали RMR. — Вярвам, че всички сте прекарали отлично уикенда. Бих искал да започнем с поздрав към един нов член на екипа ни. Ник Елиот.

Всички се извърнаха към мен. За щастие бях успял да се измъкна от сакото си.

— Здравейте — усмихнах се нервно аз.

В отговор се разнесе мърморене от рода на: „Добре дошъл“. Тонът беше приятелски. Бях им благодарен за това.

— Ник говори руски и разбира от икономика и аз съм уверен, че ще бъде ценен член на групата ни — продължи Рикардо. — До този момент не е работил във финансова фирма, така че не е имал възможността да придобие никакви лоши навици. Искам всички вие да му покажете как работи „Декер“. А сега, как се развиват нещата? Педро?

Педро Хатори заговори неща, от които не разбрах нищичко: брейди, еврооблигации, „цедилки“, аржентински диско. Опитах се да вдяна нещо, но бързо се отказах. После един американец на име Харви заговори за политиката на федералния резерв на САЩ по отношение на лихвените проценти. Това беше донякъде позната територия, но отново изгубих нишката, когато той продължи с петгодишните специални облигации. Следващата беше Шарлот Бакстър — шефът на отдела по проучвания — висока американка с кестенява коса. Бях се впечатлил от нея при първата ни среща. Тя говореше за сходството в позициите на венецуелското правителство и Международния валутен фонд по въпроса за поредния срив и последствията, които би имало това. Макар и да не знаех кой знае колко по темата, разбрах, че това е добър материал. Джейми внимателно си водеше записки.

Рикардо мина по всички членове на групата. Разменяха клюки, информация, впечатления, прогнози. Всеки беше пределно ясен и сбит. И добре информиран. Нямах впечатление да се стремят да блеснат пред Рикардо или да трупат точки, защото явно той не приемаше подобно поведение. Но все пак всички внимателно наблюдаваха реакцията му и окуражителните му думи биваха направо попивани.

Накрая той стигна и до последната част от групата.

— Изабел? Как върви сделката с фавелата?

Изабел беше стройна тъмнокоса жена на около тридесет години. Беше приседнала на бюрото и отпиваше от чашата си с кафе.

— Господи, не знам. Моят човек в отдела по строителството наистина иска да я свърши. Аз мисля, че и шефът му иска същото. Но как са нещата с шефа на шефа му? — Гласът й беше нисък и дрезгав, тя говореше забавено и провлачено. Английският й беше добър, с лек носов акцент, който по-късно щях да науча, че е бразилски.

— Можеш ли да го уредиш?

— Аз съм кариока. Рио е родният ми град. Разбира се, че мога да го уредя. — Ъгълчетата на устата й се свиха. — Не знам само дали ще го уредя през това столетие, там е цялата работа.

Рикардо се усмихна.

— Сигурен съм, че можеш, Изабел. Но ще се радвам да отскоча с теб дотам, ако имаш нужда от мен. Мога да говоря с Освалдо Бочи. Свържи се с него да пусне няколко благоприятни статии. Може и нещо на тема как това е най-добрата възможност Рио най-сетне да почне да прави нещо за фавелите. Той ми е длъжник заради сделката, която му осигурихме миналата година.

— Местната преса вече е положително настроена — каза Изабел и отметна кичур тъмна коса от очите си. — Бих искала да не прибягваме до Освалдо, освен ако не е крайно необходимо. Летя за там в сряда вечер. Надявам се да уредя нещата. Ако не се получи, може би трябва да говориш с него.

— Е, тогава късмет — каза Рикардо. — Предполагам, че можем да приложим този модел и към останалите градове?

— О, да. Би трябвало да можем да го използваме навсякъде. Определено в Бразилия. Щом приключим сделката с Рио, ще разговарям със Сао Пауло и Салвадор. Но този модел би трябвало да проработи навсякъде в Латинска Америка. Ще имаме нужда от подкрепата на Международния валутен фонд за всяка сделка, но те определено смятат, че това е добро приложение за фондовете им.

— А ще проработи ли в Ромфорд? — обади се Мигел, високият аржентински благородник.

— Слушай, остави Ромфорд на мира! — бурно запротестира един едър млад здравеняк с крещяща вратовръзка и много къса коса. Спомних си, че се казваше Дейв.

— Може би си прав. Това е бита карта.

— Благодаря ти за подсказването, Мигел — каза Рикардо. — В действителност ти ще помогнеш да открием представителния си офис в Есекс. Но ако говорим сериозно, това е най-важната сделка. Щом я приключим, искам всички да търсят още. Сега си ти, Карлос.