Майкъл Ридпат - Сити

Този път обаче не беше така.

— Ало — каза Джейми.

За миг се поколебах дали да не затворя. Но това щеше да е глупаво. Щом исках да говоря с Кейт, трябваше да го помоля да я извика.

— Ало? — Този път прозвуча раздразнено.

— Джейми? Ник се обажда. Звъня от Бразилия.

— А, ти ли си?

— Мога ли да говоря с Кейт?

Тишина. О, хайде, нямаше право да ми забранява да говоря с нея.

— Няма я. — Гласът му стана напрегнат.

— Кога ще се върне?

— Не знам.

— Какво е станало? Тя добре ли е?

Нова пауза.

— Отиде си. Снощи. Взе и Оливър. Замина при сестра си.

— Защо си тръгна?

— Защо не зададеш на себе си този въпрос? — Отровата в гласа му се плъзна по телефонния кабел и слушалката замлъкна.

За момент останах втренчен в телефона. Господи, Кейт го беше напуснала! Та това е било толкова очевидно, а аз да не го забележа. И въпреки това не можех да го повярвам. О, господи, дали не беше моя вината? Та нали аз я бях убедил да ми помогне срещу Джейми. Само дето аз заговорничех срещу Рикардо, а не срещу Джейми. И то за да спася Изабел. Без помощта на Кейт тя вече щеше да е мъртва. От гледната точка на Джейми обаче нещата изглеждаха съвсем по друг начин.

Спомних си сватбата им. Традиционна английска сватба в една стара църква в Съсекс, където баща й беше лекар. Беше един чудесен юнски ден. Джейми изглеждаше извънредно ефектно, а Кейт беше направо страхотна в сватбената си рокля. И двата комплекта родители сияеха от гордост. Подробностите вече се бяха поизгубили в спомените ми. През по-голямата част от времето на бракосъчетанието се тревожех дали се справям със задълженията на кум, но се държах и словото ми беше кратко, като два пъти дори предизвиках бурен смях. След това шампанското потече като река, а с него и топлото усещане на задоволство, че двама души, които толкова обичах, свързват живота си завинаги. На някои сватби двамата младоженци си пасват от пръв поглед, докато на други се вижда, че изобщо не са един за друг. А на тази сватба двамата изглеждаха самото съвършенство.

И още вярвах, че тогава наистина са били съвършената двойка. Но през изминалите десет години нещата се бяха променили, или пък самите те се бяха променили, или имаше и нещо трето.

В бележника си някъде имах записан номера на Лиз, сестрата на Кейт. Изрових го и го набрах. Лиз се обади и веднага даде телефона на Кейт.

— Кейт, Ник се обажда. Какво е станало?

— Изнесох се — въздъхна тя.

— Така ми каза и Джейми. Добре ли си? Сигурно се чувстваш ужасно.

— Да — потвърди тя унило. — Но е добре, че не съм вкъщи. Имам нужда няколко дни да обмисля нещата, но на друго място.

— Не е заради мен, нали?

— О, не, Ник. Съвсем не. Макар че начинът, по който той те изхвърли, без да имаш къде да се подслониш, никак не ми хареса. Той се е променил, Ник. А на мен никак не ми харесва това, в което се променя. — Гласът й беше странно спокоен. — Той някога… искам да кажа… с други жени?

Проумях, че това е въпрос, който е искала да ми зададе много отдавна. Помислих си за Лусиана; пред погледа ми изплува Джейми с „модела“ на коляното си на онова веселие в квартирата на Едуардо.

— Не мога да ти кажа със сигурност — изрекох със слаб глас.

Кейт изхлипа. После я чух да се секне, докато се мъчи да възвърне самообладанието си. Чувствах се отвратително: тя бе поискала от мен да й кажа истината, а аз й я бях спестил. Дали обаче й я бях спестил? Но как можеш да кажеш на една жена, че съпругът й я мами?

Разбира се, че го знаеше.

— Говорила ли си с него за това?

— Не пряко. Но той познава чувствата ми. Не искам да си продава душата заради някаква митична премия от милиони долари. И не искам да тича подир жени. Той няма да се промени, Ник. И ти го знаеш.

— Но той те обича — възразих аз. Наистина вярвах в това.

— Аз го обичах. И още го обичам. Но стария Джейми, отпреди десет години. А след още десет години той ще се превърне в дебел и хитър банкер с колекция от стройни любовници, пръснати по целия свят. А аз не искам да имам нищо общо с това.

Гласът й беше изпълнен с тъга. Мълчание изпълни ширналите се между нас хиляди мили.

— Бих била много по-щастлива с теб — каза тя и изведнъж затвори: още преди да успея да си отворя устата.

В понеделник сутринта Луиш отиде в „Банко Оризонте“ и по обяд се върна развеселен. Нелсън, Корделия и аз седяхме на масата на балкона и го чакахме. Всички бяхме страшно нетърпеливи да чуем вестите.

— Ще направят опит. „Банко Оризонте“ ще направи оферта за „Декер Уорд“ на стойност двадесет милиона английски лири. КБН ще ни подкрепи.