Филип Кер - Пазителят на монетния двор

— Тогава защо са го назначили? Нютон помоли задълженията му на следовател да бъдат прехвърлени на министъра на правосъдието, нали?

— Някои хора смятат, че човек, прекарал двадесет и пет години скрит в „Тринити“, ще знае малко за света и ще бъде податлив на влияние пазител. Затова са се споразумели да го назначат. Не ме разбирай погрешно, братко. Аз съм на негова страна. Но има други, които ще открият нещо гнило, макар да е неомърсен, ако разбираш какво искам да кажа.

— Нютон е най-непоквареният човек, когото познавам — заявих аз.

— Не става дума за поквареност, а за отклонение от ортодоксалното. Надявам се, че проумяваш смисъл на думите ми.

Не казах нищо и Чарлс кимна, сякаш беше уличил в нещо Нютон.

— Да. Знаех, че това ще те накара да замълчиш, братко. Твоят господар е заподозрян в несъгласие с възгледите на официалната църква, меко казано. Някои хора не са склонни да се изразяват тъй меко. Говорят се разни приказки. Споменава се думата „ерес“. Нютон ще бъде уволнен, ако това се докаже.

— Необосновани клюки.

— Да, клюки. Но кога на този свят клюките са били пренебрегвани? Слушай внимателно, братко. Това беше главната цел да те поканя тук. Трябва внимателно да предупредиш господаря си да бъде предпазлив и подготвен за момента, когато враговете му ще предприемат действия срещу него. Не след дълго със сигурност ще го направят.

Разказах всичко това на Нютон, когато се срещнахме в нашия кабинет в Монетния двор.

— От известно време имам такива подозрения — призна той. — Но съм много задължен на брат ви. Да бъдеш предупреден навреме, означава да си по-малко уязвим. Все още обаче нищо конкретно не е открито, а само се говорят празни приказки.

— Какво смятате да правите?

— Нищо! — възкликна Нютон. — Освен да си върша работата. Вие също. Трябва да избием от главите си опасенията. Съгласен ли сте?

— Щом така желаете.

— Да, най-искрено. — Той взе от пода котарака Мелхиор и започна да го гали по козината. Реших да го оставя сам с мислите му, но той продължи да говори. — Трябва да се вгледаме внимателно в капитан Морне и да разберем дали може да се пречупи или не.

— Вие имате предимство пред мен, докторе. Признавам, че не знам какво искате да кажете с тази дума.

— Какво? — възкликна Нютон. — Възможно ли е да не сте осведомен за моя experimentum crucis 41 41 Важен експеримент (лат.). — Б.пр. !

Потвърдих невежеството си и отидохме в моята къща. Нютон изрови стар сандък, извади призма, която беше направил сам, и ми показа, че обикновената дневна светлина е сложна смесица от цветове, и как, държейки втора призма, цветовете може да бъдат отклонени от първоначалната им посока на разпространение като потоци вода. Това отклонение Нютон нарече рефракция, а свойството на светлинните лъчи — пречупване. Всички цветове на призмата били неизменни и не можело да бъдат променени от наслагването върху тях на други цветове.

— Ето така може да се даде много полезен нагледен урок за онези от нас, чиято работа е да откриват изкусно или престъпно скрита материя. Нищо не е каквото изглежда и чистотата понякога е илюзия.

Той ми позволи до насита да държа втората призма и да отклонявам цветовете в различни посоки.

— Може би капитан Морне също се е отклонил от обичайния си път — предположих аз, когато проумях думите му. — Но какво да използваме за призма?

— Нещо голямо — замислено рече Нютон. — Силно и чисто. Да, мисля, че имам инструмента, който ни трябва. Вие, драги мой. Вие ще бъдете нашата призма.

— Аз? Но как?

— Капитан Морне забелязвал ли е, че го следите?

— Не. Не изглежда особено наблюдателен.

— Тогава трябва да му помогнете. Позволете му да види, че е следен, и после наблюдавайте как ще се пречупи. Ще подмине ли къщата на лорд Ашли, без да влезе? Ще ви се противопостави ли? На кого ще каже, че го следят? И какво ще се случи след това? Задачата може да се окаже отегчителна и опасна, но няма да остана удовлетворен, докато не я изпълним докрай.

— Не се страхувам — заявих аз. — Ще нося и двата си пищова и шпагата.

— Така ви искам — насърчи ме Нютон и ме потупа по рамото. — Ако ви попита защо го следите, отречете. Но внимавайте да не се сбиете с него. Ако го убиете, няма да научим нищо.

— Ами, ако той ме убие?

— Гледайте това да не се случи заради госпожица Бартън, Елис. Тя ще обвини мен и непрестанно ще ми го натяква. Затова, ако изпитвате състрадание към мен, пазете се, Елис.

— Добре, сър.

Информацията ми достави огромно удоволствие и до края на деня се забавлявах с изящни фантазии, в които госпожица Бартън натъжено притискаше раненото ми тяло до голите си гърди, така както Клеопатра е оплаквала Марк Антоний. Откакто оздравях от маларията, аз я виждах само веднъж в седмицата, на вечеря в дома на Нютон. Това съвсем не ми беше достатъчно, защото много я обичах, но нямаше друг благоприличен начин да се срещаме. Ето защо си я представях в множество причудливи, но безобидни сцени.