Филип Кер - Пазителят на монетния двор

По-късно това ми причини голяма лична горест.

Въпреки очевидната интелигентност на Нютон, не се бяхме приближили до установяването на самоличността на извършителите на жестоките убийства, повече, отколкото преди да се разболея. За щастие, вестта за тях не се разчу извън стените на Лондонската крепост. По настояване на Лордовете от Върховния съд, доктор Нютон и лорд Лукас получиха заповед да пазят в тайна злодеянията от страх, че обществеността може да съзре заплаха в Голямата парична реформа и да я провали, както стана с Поземления данък. Армията все още беше във Фландрия, крал Уилям — непопулярен в Англия, синът му, херцогът на Глостър, болнав и слабохарактерен, а принцеса Ана, втората поред наследница на престола, бездетна, въпреки че бе раждала седемнадесет пъти, затова съществуваха силни опасения от национален бунт в страната. И се смяташе, че нищо не може да разпали недоволството така, както нарастващата девалвация и недостигът на парични средства. Крайният срок за приемането на старите монети срещу пълната им стойност, двадесет и четвърти юни, бързо наближаваше, но в обращение имаше толкова малко пари, че Тяхна светлост лордовете от Върховния съд тайно бяха заповядали всяка лоша новина, свързана с Монетния двор, да бъде потулвана.

Имаше обаче изострено любопитство, по-скоро безпокойство, към резултатите от разследването на доктор Нютон. Тъй като в Уайтхол познаваха лесно избухливия му и докачлив характер, на брат ми, който както вече споменах, беше заместник-секретар на Уилям Лаундс, Постоянния секретар на първия лорд-ковчежник, бе възложена задачата да ме разпита за напредъка в разследването. Поне така ми каза той в началото на разговора ни. Едва към края на срещата ни научих каква е истинската му цел.

Срещнахме се в кабинета на Чарлс в Уайтхол, докато Нютон беше пред Техни светлости, за да препоръча помилване за Томас Уайт, чиято екзекуция за фалшифициране на монети беше отлагана тринадесет пъти по предложение на Нютон в замяна на информация.

Брат ми и аз не се радвахме на сърдечни взаимоотношения, макар да му бях благодарен, че ми е намерил работа. Но да бъда проклет, ако заради това раболепнича пред него и му дадох ясно да го разбере почти веднага щом ме назначиха в Монетния двор. Ето защо Чарлс ме смяташе за възможна пречка за повишението си в Съвета, отговарящ за държавната хазна и ми говореше като на прислужник. Като се замисля обаче, той говореше по същия начин с повечето хора. Чарлс беше станал доста дебел, надут и важен и много приличаше на нашия баща.

— Как си със здравето? — грубо попита той. — Доктор Нютон ми каза, че си бил болен и са се грижели за теб.

— Вече оздравях.

— Щях да дойда да те видя, но ме задържаха по работа.

— Добре съм, както виждаш.

— Хубаво. Тогава, моля те, кажи ми какво става в Тауър? Едно убийство ли е било извършено или две? Милорд Лукас твърди, че е само едно и няма нищо общо с Артилерията.

— Убийствата са три — отвърнах аз, изпитвайки удоволствие от смайването, което изкриви лицето на брат ми.

— Три? Мили боже! — промълви Чарлс. — Ще разберем ли скоро кой е извършил тези престъпления? Или трябва да чакаме доктор Нютон да благоволи да хвърли светлина по този въпрос? Вероятно иска да запази тези неща за себе си, така както дълго мълча за теорията си за устройството на света. Или може би умът му вече не е какъвто беше. В Кембридж се говори, че е поел длъжността само защото е изпаднал в умопомрачение.

— Необходим ли е ум, за да работиш в Кралската хазна? — предизвикателно попитах аз. — Не съм убеден. С ума на Нютон всичко е наред. И не ми е приятен намекът ти, че той нарочно мълчи по този въпрос.

— Това ли да кажа на Постоянния секретар?

— Не ме е грижа какво ще кажеш на Постоянния секретар.

— И това ли да му кажа?

— Теб ще преценяват по отговорите, а не мен.

— Но ти си ми длъжник заради работата.

— Непрекъснато ми го напомняш.

— Ако не бях аз, пред теб нямаше бъдеще.

— За мен ли го направи или заради себе си?

Чарлс въздъхна и погледна, през прозореца. Стъклата бяха облени от дъжда.

— Защо ли трябва да се грижа за брат си — измърмори той.

— Все още не си ми дал възможност да отговоря на въпросите ти. Ще ти кажа онова, което искаш да знаеш. Но не трябва да говориш лоши неща за човека, когото изключително много уважавам. Така както аз говоря само хубави неща за господин Лаундс или милорд Монтагю.

— Халифакс — поправи ме Чарлс, припомняйки ми новата титла на Монтагю. — Милорд Монтагю сега е Халифакс.