Филип Кер - Пазителят на монетния двор

— И аз смятам така. Мнозина хугеноти се сражаваха за крал Уилям в битката при Бойн, включително самият генерал Рувини. Признавам обаче, че не разбирам защо са преследвани и защо толкова много от тях са тук.

— Но трябва да сте чували за масовото клане в нощта на Свети Вартоломей.

— Да, чувал съм, но не мога да опиша какво се е случило.

Нютон поклати глава.

— Мислех, че обстоятелствата на масовото клане са известни на протестантите навсякъде. Що за история учат младите в днешно време? — въздъхна той. — Позволете ми да ви осветля. В нощта на двадесет и четвърти август 1572 година голям брой протестанти отишли в Париж, за да видят сватбата на хугенота Анри Наварски, бъдещия френски крал и дядото на сегашния френски крал Луи, с Маргарита от управляващата френска католическа фамилия Валоа. Коварните Валоа видели възможност да изкоренят протестантството във Франция и се възползвали. Десет хиляди били убити в Париж и много повече в провинциите. Смята се, че римокатолиците избили седемдесет хиляди хугеноти протестанти. След това много хугеноти потърсили убежище в Англия.

— Но това е било през 1572 година. Те вече би трябвало да са се интегрирали в английското общество.

— Анри бил пощаден и впоследствие станал крал на Франция и според Нантския едикт установил религиозната търпимост към протестантите в страната. Това продължи допреди десетина години, когато внукът му отмени едикта, и сега хугенотите отново бягат в Англия. Разбирате ли?

— Да. Но твърдението ви, че в Тауър има неколцина хугеноти, ме изненадва. Човек би помислил, че безопасността на Монетния двор изисква на служба в гарнизона да бъдат назначавани само англичани.

— Неколцина? Имах предвид много. — Нютон взе лист хартия, на който имаше два списъка с имена. — В Монетния двор — господин Фуке, господин Колини, господин Валие и господин Бейл. В Артилерията — капитан Морне, капитан Лакост, капитан Мартин, сержант Роан, ефрейторите Кузен и Ласко и стражите Пюжед, Дюри, Нимо и Лестрад. Може би има и други, за които все още не знаем. Потърсилите убежище в Англия от 1685 година насам и след отмяната на Нантския едикт се забелязват по-лесно от онези, чиито семейства са дошли тук след поражението при Ла Рошел през 1629 година. Капитан Морне е роден в Англия. Както и господин Бейл. Те са по-скоро англичани, отколкото французи и следователно по-слаби брънки в хугенотската верига.

— Мислите ли, че заговорничат да направят нещо? Възможно ли е те да са убили Даниъл Мърсър и господин Кенеди?

— Не мога да правя догадки. Трябва да разберем това. Много неща свързват френското протестантство и хугенотите с окултния свят на алхимията. Но не смятам, че в хугенотите има нещо, което да ги кара да бранят алхимията повече от мен.

— Може и да е така — съгласих се аз. — А тамплиерите, за които говори вашият приятел от Кралското дружество господин Пийп, когато обядвахме с него? Те не са ли французи? Не е ли възможно хугенотите да са наследници на тамплиерите и тяхната тайна? Няма ли да си заслужава да убиват заради съкровището? Струва ми се, че около нас има много тайни.

— Достатъчно — изпъшка Нютон. — Измъчвате ме с непрестанните си размишления.

— Какво бихте искали да направя?

— Трябва да наблюдаваме хугенотите. И да се надяваме, че ще се разкрият. Особено капитан Морне. Мисля, че колкото повече знаем за него, толкова по-подготвени ще бъдем да го разпитаме отново. Той не е силен характер като сержант Роан, който, изглежда, някога е бил роб в галерите от флотата на крал Луи. Убеден съм, че няма да го пречупим лесно. А през това време трябва да се научите да бъдете търпелив, драги мой. Няма да спечелим нищо, ако действаме прибързано. Отношенията между Монетния двор и Артилерията са деликатни. И този гордиев възел трябва да бъде разсечен, ако след това искаме да използваме въжето.

През следващите три седмици работих с мрежата от агентите на Нютон, за да следя хугенотите в Тауър. Морне често посещаваше дома на лорд Ашли на Странд. Ашли беше от вигите и член на Парламента, представляващ Пул в Дорсет. Сержант Роан често присъстваше в съда в Уестминстър Хол. Слушаше съдебните дела, но истинската цел на посещенията му, изглежда, беше да се среща с висок на ръст духовник, от когото като че ли получаваше заповеди и който носеше широкопола шапка с черна копринена лента и дълъг розов шарф. Мъжът имаше криви крака и дебел като на бик врат и се изплъзваше толкова бързо, че изгубихме следите му някъде в Саутуърк и не можахме да разберем кой е.