Филип Кер - Пазителят на монетния двор

Не бях виждал диба 10 10 диба — приспособление за изтезаване чрез разпъване , но, разбира се, бях чувал разкази за приложението й, и потреперих, докато я гледах. Не беше трудно да си представя, че съм завързан в двата срещуположни края и ме разпъват като злочеста жертва на Светата инквизиция. Надписът на стената гласеше, че инструментите са взети от пленен кораб на Испанската армада и са били предназначени да принуждават англичаните да стават римокатолици.

— Господ да благослови сър Франсис Дрейк — измърморих аз. — Инак досега дибата щеше да направи всички ни поддръжници на папата.

— Не обичам католиците — рече Нютон, — но помнете ми думата, че Рим не може да научи англичаните на нищо по въпроса за жестокостта.

— Но дибата не се ли използва все още в Испания?

— Може и да е така — съгласи се той. — И това би обяснило защо в онази страна се твори толкова малко наука. Един Господ знае колко големи учени са прекратили изследванията си, когато Галилей, най-великият ум на столетието, е бил осъден като еретик. Но не сме дошли да видим дибата, а този по-леснопреносим уред за изтезания, с който, ако не греша, преди шест месеца е бил измъчван клетият Мейси.

Нютон посочи странен метален инструмент с човешки ръст, оформен като ключалка, с дупки с вериги за главата, ръцете и краката. Той се наведе и издуха тънкия слой прах от предмета и после направи същото с гредата на дибата, вдигайки облак от прахоляк.

— Забележете колко по-малко прашен е този уред за изтезания от дибата.

Нютон извади от джоба си лупата, която понякога използваше за четене, и разгледа черната метална повърхност на механизма.

— Но какво е това? — попитах аз. — Не мога да проумея за какво служи.

— Нарича се „Щерката на Скавинджър“. Известен е и като „вериги“ или „окови“ и е изобретен от бившия кралски наместник на Лондонската крепост Тауър. Действа по обратния начин на дибата. Дибата разтяга човека, а „Щерката на Скавинджър“ свива човека на кълбо и натрошава костите му с натиска си. Това мъчение е по-страшно и болезнено от дибата и в повечето случаи гръдният кош се пръсва и бързо настъпва смърт. Освен това е много по-лесно преносим от дибата и може да бъде занесен при затворника, вместо той да ходи при него.

— И вие смятате, че клетият Мейси е умрял по този начин?

— Да. Нараняванията му са съвместими с факта, че уредът е бил употребен преди няколко месеца.

Ножът на господин Осбърн беше в Нютон, който го използва, за да изстърже нещо от оковите върху лист хартия, и ми го показа.

— Ако не греша, това е засъхнала кръв. Но по-късно ще я изследвам под микроскоп.

— Имате микроскоп?! Не съм гледал под микроскоп — признах аз.

— Тогава сте за завиждане. Първата гледка на природно явление под микроскоп е поразителна.

— Ако сте прав и това е кръв, тогава Джордж Мейси е знаел някаква информация, която други отчаяно са се опитвали да научат, защото инак нямаше да го изтезават тъй жестоко.

— Служителите на Монетния двор винаги знаят някакви тайни. И се осмелявам да твърдя, че няма човек от тях, включително и Мейси, който не би ги издал за няколко гвинеи. Не, повече се изкушавам да направя извода, че Мейси е бил измъчван, за да изтръгнат някаква информация от него, с която той не е разполагал, защото инак нетърпимата болка, причинявана от този уред, със сигурност би го убедила да проговори много по-рано, преди да получи смъртоносни наранявания.

— Каква ужасна мисъл. Да бъдеш изтезаван за информация, която знаеш, е неприятно, но колко по-лошо е, когато няма какво да издадеш?

— Инстинктът за самосъхранение ви прави двойно по-голяма чест — отбеляза Нютон, сгъна листа със засъхналата кръв и се усмихна мрачно. — Това ме убеди, че не трябва да ви отправям друго предупреждение да не говорите по този въпрос. Убиецът на Джордж Мейси несъмнено ще ни пререже гърлата с лекота, с каквато другите кълцат краставици. Елате, да излезем оттук, за да не ни види някой и да се притесни от близостта ни до уреда за изтезания.

Щом напуснахме галерията, Нютон изрази желание да посети дома ми и да използва микроскопа, който щял да помогне на нашето разследване. Пред вратата на къщата на Пазителя заварихме господин Кенеди, друг доносник на Монетния двор, и двама джентълмени, които не познавах.

Господин Кенеди беше страховит на вид човек, защото имаше изкуствен нос от сребро, за да прикрие зеещите дупки на ноздрите му. Твърдеше, че е загубил носа си при нещастен случай, но мнозина смятаха, че злополуката е станала в половите органи на блудница. Тази характерна особеност придаваше на господин Кенеди бандитски облик и му позволяваше да общува с някои от най-големите престъпници в Лондон. Той получи шилинг от единия джентълмен като отплата, че ги е довел при Нютон, и се оттегли, оставяйки ги да се представят сами. Заговори по-високият, който беше по-възрастен и не толкова издокаран от двамата.