Филип Кер - Пазителят на монетния двор

Съгласих се да мълча, но бях обезпокоен от лекотата, с което моят господар излъга господин Осбърн и стражите, когато отново бяхме пред избата.

— Дължа ви извинение, господин Осбърн. Уви, човекът е толкова разложен, че не може да се каже нищо за него. Мога само да ви уверя, че не го е убил Могъщия великан.

— Но как разбрахте, докторе?

— Обръщам внимание на съобщаваните подробности за убийствата му. Във всички случаи ръцете на жертвите са били счупени. Нараняванията на този човек са изключително върху торса. Ако Могъщия великан го беше държал в прегръдките си, както вече се говори, щях да очаквам и ръцете му да са счупени като ребрата. Може да го затворите в ковчег, ако желаете.

— Благодаря, докторе.

— Мисля, че се нуждаем от питие, Елис — каза Нютон и изплю тютюна на земята, — за да премахнем вкуса на проклетия тютюн и може би да успокоим стомасите си.

Едва когато тръгнахме обратно по Уотър Лейн към „Каменната кухня“, името на пивницата в Тауър, лъжата на Нютон започна да безпокои християнското ми съзнание.

— Сър, сигурен ли сте, че е Джордж Мейси? Аз едва определих, че е човешко същество, камо ли да разпозная горкия нещастник.

— Няма съмнение в това. Виждал съм го само един-два пъти, но не ми убягна от вниманието, че липсваха няколко зъба на горната челюст. Още по-важното е, че му липсваха горните части на втория и третия пръст на лявата ръка. Това разследване е изключително странно за Тауър като цяло и в частност за Монетния двор.

— Нима?

— Вероятно когато се запознаете по-добре с практиката на сеченето на монети, ще разберете, че работникът, който пуска нещампованите монети в пресата, трябва да има много чевръсти пръсти. Едва ли има някой от тях, който да не е загубил един или повече пръсти. Преди да стане чиновник, Мейси беше секач на монети. Тези наблюдения, вещото мнение на чистачите откога трупът е бил във водата и намирането на двата новоизсечени шилинга в жертвата, водят до изречения от мен извод. Макар че монетите са били отдавна във водата, обрязаните ръбове бяха непогрешими.

— Тогава, щом е Джордж Мейси…

— Може да бъдете сигурен.

— А вечният му покой при Исус? Не заслужава ли подобаващо християнско погребение? Ами семейството му? Вероятно ще искат да има надгробен камък, за да го помнят. Да не говорим, че изгарянето е грехота.

— Не виждам какво значение би имало за него? — усмихна се Нютон, искрено развеселен от изблика ми. — Мисля, че в Ламбет Марш има една блудница, при която той ходеше. Но не мисля, че тя ще плати погребението му. А що се отнася до вечния му покой при Исус, зависи дали Мейси е бил християнин, нали?

— Разбира се, че е бил. Нали и той е сложил ръка върху Библията и се е заклел като мен да пази тайната на сеченето на парите в Монетния двор?

— Може и да го е сторил. Това обаче не доказва нищо. По-голямата част от Библията е написана от хора, които не са знаели нищо за Исус Христос. Не, очевидната истина е, че Мейси е бил християнин колкото и пророкът Ной, чиято история се среща в голям брой езически предания. Казах ви, че съм го виждал един-два пъти, но разговарях с него и разбрах какви са религиозните му убеждения. Той беше привърженик на арианството. Вярваше, че Исус Христос няма божествен произход и не е от същата материя като Бога Отец. Ето защо Мейси едва ли би искал християнско погребение, с всичките му съпътстващи ритуали.

— Но арианството е ерес. Не е ли така?

— Мнозина биха отговорили утвърдително — измърмори Нютон, — но трябва да сте загрижен повече от въпросите защо и къде е бил убит Мейси, отколкото за съдбата на безсмъртната му душа. Според мен очевидно е бил убит в Тауър от хора на Артилерията, които са бързали да се отърват от трупа.

— Защо мислите така?

— Засега само ще ви помоля да си спомните възела на въжето, с което са завързани краката на клетия Мейси. Казахте, че е обикновен, но в действителност е много особен. Двата края са извити в противоположни посоки и образуват примки, през които може да мине кука със закачена верига или тежест. Възелът се нарича „котешка лапа“, използва се за прикрепяне на кука към въже и е доста разпространен, макар че рядко съм го виждал извън Тауър. Имам и други основания да мисля, че е замесена Артилерията. Ще ги разследваме веднага щом пийнем нещо.

„Каменната кухня“ представляваше миниатюрен Вавилон на пороци и грехове. Съпругата на собственика беше развратница и съумяваше да убеди служителите на Монетния двор и стражите, които ходеха там, да направят нещо повече, отколкото само да изпиват заплатите си. Тя или приятелките й често завеждаха някой мъж в тъмен, затънтен ъгъл за чукане на крак за три пенита и веднъж дори ми се стори, че видях мръсницата да упражнява занаята си зад църквата „Сейнт Питър“. Всъщност съм убеден в това, защото трябва да призная, че и аз ходих един-два пъти с нея и с други. Истината е, че в Тауър имаше много места, където блудницата от „Каменната кухня“ можеше да се продаде на някой мъж за няколко гроша. Това беше една от причините, поради които моят господар рядко се осмеляваше да влезе в пивницата. Той ненавиждаше и пиянството, и сбиванията между секачите на монети и артилеристите. Аз, от друга страна, често посещавах заведението, когато Нютон беше на Джърмин Стрийт, защото „Каменната кухня“ беше най-уютното място в Лондонската крепост. Там имаше чудесна камина и огромен казан, който обикновено съдържаше превъзходна гозба, тъй като въпреки че беше развратница и вероятно болна — през лятото половите й органи смърдяха като мръсно куче на шотландец, — стопанката беше отлична готвачка.