Филип Кер - Пазителят на монетния двор

По-добре да ми беше казал какво има предвид, защото нямах представа за какво говори.

— Алхимик ли сте, сър? — попитах аз и доближих свещта до трупа.

— Да — отвърна той и махна последната ивица плат от мъртвото тяло. — Белезите на ръцете ми, които забелязахте, когато навих ръкавите си, са от изгаряния. От двадесет години използвам пещ и тигел за химичните си експерименти.

Това ме изненада, защото законът срещу размножителите, както наричаха алхимиците, които се опитваха да добият злато и сребро, беше отменен през 1689, но допреди седем години размножаването беше углавно престъпление, наказвано със смърт. Разтревожих се, че човек като доктор Исак Нютон признава с такава лекота свое предишно сериозно престъпление. Останах обаче още по-изумен, че вярва в подобно безспорно шарлатанство.

Той започна да разглежда зъбите на мъртвеца като човек, който смята да купува кон.

— Виждате ми се малко разстроен, Елис. Ако възнамерявате да повърнете, моля, направете го навън. Стаята вони достатъчно противно.

— Не, сър. Чувствам се добре — отвърнах аз, макар че главата ми леко се бе замаяла от тютюна, който дъвчех. — Но много алхимици не са ли в съюз с дявола?

Нютон изплю храчка тютюнев сок на пода, сякаш се надяваше, че мнението ми е там.

— Вярно е, че мнозина се опитват да изопачат благородната мъдрост на влъхвите. Но това не означава, че няма истински магьосници. — Той млъкна, извърна лице от трупа, пое дълбоко въздух и после отново се доближи до отворената уста на черепа, а накрая отстъпи назад. — Липсват му моларите на горната лява челюст.

— Какво е молар?

— Задният стриващ зъб, разбира се. От латинската дума molaris, която означава воденичен камък. Освен това забелязах, че липсват вторият и третият пръст на лявата му ръка.

— Много неща му липсват на клетника. Ушите, носът, очите…

— Наблюдателността ви е похвална, господин Елис, само че двата пръста са ампутирани на едно и също място, в горната част. Това е характерна особеност за този индивид. Както и modus mortis 9 9 Начинът на настъпване на смъртта (лат.). — Б.пр. . Състоянието на гръдния кош е изключително необичайно. Ребрата са натрошени, сякаш е бил смазан от силен натиск. И забелязвате ли странното положение на краката? Долната част е притисната до горната, а бедрата нагоре към корема.

— Наистина е странно — признах аз. — Сякаш е бил свит на кълбо.

— Точно така — мрачно измърмори Нютон. Преди — Мислите ли, че е възможно… Не, само ще ви ядосам, докторе.

— Кажете — настоя той.

— Само хипотеза.

— Ще ми позволите ли аз да преценя дали е така? Може би някое наблюдение ви е озадачило. Във всеки случай бих искал да чуя какво имате да казвате.

— Питам се дали нещастникът не е поредната жертва на Могъщия великан. Чух един от стражите да изказва същото предположение.

Могъщия великан беше прословут и все още неразкрит убиец, от когото всички се страхуваха, тъй като беше убил неколцина, смазвайки ужасяващо телата им.

— Това трябва да бъде доказано — рече Нютон, — но от онова, което знам за предишните му жертви, Могъщия великан, в съществуването на когото се съмнявам, не изхвърля труповете и не завързва с въже краката им.

— Защо се съмнявате в съществуването му?

— Поради простата причина, че великаните са малко на брой и изпъкват в тълпата — отвърна Нютон и продължи да оглежда трупа. — Убиец като Могъщия великан би предпочел да остане анонимен. Запомнете думите ми, господин Елис, че когато онзи престъпник бъде заловен, ще се окаже не по-голям великан от вас и мен. Но в случая е безспорно, че този човек е убит по особено жесток начин. Това е очевидно, както е демонстрирана тук и истината за алхимията.

— Не разбирам — признах аз. — Как е демонстрирана истината на алхимията от един труп, господарю?

— Живото тяло е микрокосмос. След като изживява определения си период от време под въздействието на топлината и въздуха, то се завръща през водата, за да се разложи в земята, в безкрайния цикъл на живота и смъртта.

— Весела мисъл. Питам се кой ли е бил?

— О, в това няма съмнение — усмихна се Нютон. — Вашият предшественик Джордж Мейси.

Нютон ме накара да се закълна да не казвам на никого кой е убитият от страх, че информацията ще забави още сеченето на новите монети.

— Секачите на монети са много суеверни — заяви той. — Това само ще ги обърка и уплаши още повече, защото са най-доверчивите глупаци, които познавам. Ако се разчуе кой е клетникът, мигновено всички ще престанат да секат и Монетният двор ще спре да работи.