Т. Лърнър - Сфинксът

На следващата сутрин позвъних на брат ми в квартирата. Събудих Денис, който ме информира, че през последните два дни го е виждал за не повече от няколко часа. Това никак не ми подейства успокоително.

Влакът към Лондон беше учудващо празен. Настаних се в купето втора класа и си избрах място близо до плъзгащата се врата. Бях готов при необходимост да сляза на следващата гара, но вместо това усетих, че главата ми започна да клюма и се унесох под ритъма на колелата, докато влакът препускаше през тучните зелени поля на Англия. Заспивах, след това, когато влакът пристигаше на някоя гара, се стрясках и се събуждах. Изправях се с усилие на волята, подпирах се на облегалката, твърдо решен да стоя буден и нащрек, след това, когато колелата под мен се задвижеха, отново заспивах. Техният шум ми напомняше грохота на далечното море.

Третия път, когато се събудих, видях, че срещу мен седи един мъж. В него определено имаше нещо странно, беше облечен с долнището на един анцуг и горнището на друг. Беше около четирийсетгодишен, висок, с преждевременно побеляла коса и абсолютно безизразно лице. Стори ми се, че е вперил поглед в раницата, която стисках в скута си, същата тази раница, в която носех астрариума. Докато се опитвах да преценя колко време ще ми трябва да стигна до вратата, той премести погледа си върху лицето ми, гледаше ме настойчиво и агресивно, без да мигне. Тъкмо се канех да стана, когато той се наведе и вдигна от пода белия си бастун, какъвто използват незрящите хора. Засрамих се от собствената си параноя, обърнах се към прозореца и се загледах в пробягващия пейзаж. Сърцето ми все още биеше като лудо.

След около час пристигнахме на гара „Кингс Крос“. Изненадах се, когато видях британското знаме да се вее над перона и множество плакати, отбелязващи Сребърния юбилей на кралицата. Сега ми стана ясно защо влакът беше празен. Бях забравил, че днес е седми юни. Докато успея да се добера до апартамента си, целият Лондон вече празнуваше. Движението по улиците беше спряло, а цялата задънена уличка, на която живеех, беше преобразена. Вероятно съседите ми бяха организирали уличното тържество още докато съм бил в Египет.

В центъра на улицата под един навес бе поставена дълга маса, отрупана с кейкове, сандвичи, желета и други творения на английските домакини. Встрани имаше няколко малки сергии, на които се продаваха различни сувенири — порцеланови чаши със снимка на кралското семейство върху тях, чаши за чай с чинийки, от чието дъно се усмихваше кралицата, лъжички с надпис Сребърен юбилей , ножове за масло, пощенски марки и програми за тържествата.

В единия край на улицата реге банда свиреше песен на Боб Марли, докато в другия цигулков квартет от аматьори изпълняваше произведение на Елгар. Над главите ни висяха знамена, отбелязващи двайсет и петата годишнина от възкачването на кралицата на престола, а на някои балкони бяха закачени национални флагове, които се вееха като пъстроцветно пране. Съседи, приятели и семейства се трупаха развълнувано около масите.

До бордюра бяха разположени няколко сергии, на които се продаваше храна. Карибски специалитети — пържени банани, козе месо с ориз и къри, индийска кухня — къри и самоса. На третата сергия се предлагаха английски свински наденички, мариновани яйца и змиорка в желе. Въздухът беше изпълнен с най-различни миризми — на къри, на люти картофки, на тамян, от време на време се долавяше и мирисът на прегорял карамел.

Двама растафарианци (днес името растафарианец се е превърнало в синоним на ухилен чернокож, който пуши трева, прави любов, пее и танцува) с дълги до кръста коси разговаряха дружелюбно с мъж и жена на средна възраст, облечени като лондонски перлени крал и кралица 11 11 Традиция сред работническата класа в Лондон да се носят дрехи, обсипани с перлени копчета и така да се организират благотворителни кампании. — Б.пр. , чиито обшити с копчета дрехи блестяха на слънцето. Една добре закръглена брюнетка, облечена като Британия, седеше на трон със скиптър в ръка, а няколко пияни съпрузи позираха за снимка около нея. Един възрастен господин беше облякъл кучето си — дебел бял английски булдог — в специално ушит костюм в цветовете на националното знаме.

Семействата танцуваха на асфалта, едни танцуваха валс под звуците на цигулките, а други се поклащаха в ритъма на регето. Децата тичаха сред подпийналите възрастни, гонеха се и крещяха от възторг. В цялото това празненство имаше нещо прекрасно, въодушевяващо и езическо, което ме накара да забравя за неприятностите си от последните два месеца. Грабнах един сандвич и с танцова стъпка започнах да си пробивам път към входната врата на кооперацията ни, която беше неузнаваема от множеството знамена и балони, закачени по фасадата й. Точно в този момент Радж ме потупа по рамото.