Марк Олдън - Силата ТЕ

Те седяха в бежов крайслер и се канеха да тръгват, забравили за американеца, когото сметнаха за мъртъв. Но той изпълзя от мръсния ров в пороя, излезе на магистралата и насочи своя „Смит & Уесън — 38“ в гърдите на шофьора, проснатия в засада бивш сержант от хонконгската полиция Арнолд Йе. Простреля го право в дясното око.

Замаяният Ди Палма изпразни пистолета в задните светлини на крайслера. И улучи резервоара. За част от секундата усети взривната вълна. Чу се едно „бууум“. Усети как горещината пари лицето му. Крайслерът експлодира, превърна се в огромна огнена топка, освети нощта и се разпадна на пламтящи парченца метал, които се разсипаха със звън по мократа магистрала. Ники Манг напусна този свят като изпечен дивеч.

Десет дни по-късно в болницата в Колуун Ди Палма се опита да направи първите си стъпки, след като хората на Ники Манг едва не го очистиха. Ужасно време. Не успя да се задържи на патериците, изгуби равновесие и се строполи на колене. Болката беше невероятна. Помисли си, че не може да го направи. Че никога няма да е способен да го направи.

Когато запълзя обратно към леглото, сестра Катерине Шен му препречи пътя.

— Пълзи към прозореца — заповяда му тя. — Или се търкаляй към прозореца. Но няма да се връщаш към леглото.

— Махай се от пътя ми, по дяволите! — ядоса се той. — Махай се от пътя ми.

— Няма да се върнеш в леглото — заяви му тя.

Ди Палма й обясни, че не може да върви, че вероятно никога няма да може. За момента му било най-добре да лежи по гръб. Беше го яд, че е инвалид, мразеше да загуби контрол, да е зависим от другите. Тя бе най-близката му мишена, защо да не си го изкара на нея. Корава жена беше тази красавица Катерине Шен. Не се отдръпна, не извика, не загуби самообладание.

Той обви ръце около талията й, а тя погледна надолу към него. Ди Палма разбра посланието. Придърпа патериците си и макар че я мразеше заради всичко това, той се изправи на крака и закуцука към прозореца. Двата метра му се сториха безкрайни. Искаше да се откаже още в самото начало. Но нямаше да й достави това удоволствие. Продължи, докато, замаян, изтощен и с болки в стомаха, стигна до прозореца, до слънцето. Стоя няколко секунди под слънчевите лъчи, послуша гълъбите от другата страна, почувства твърдия под под босите си крака, усети как лицето му пламва и сълзите потичат по бузите му. Погледна през рамо, но не се засрами от това, че една жена го видя да плаче. Не и този път. Катерине Шен също плачеше.

Много често си спомняше този ден. Винаги си мислеше, че ако тогава бе останал на колене или се беше върнал в леглото, никога нямаше да може да ходи. Нито да обича.

Той се върна в Ню Йорк, без да разбере, че от връзката му с Катерине Шен се е родил син — Тод. После тя се омъжи за виден хонконгски банкер — Йън Ханзард, дребен самодоволен англичанин, отдаден на ирационални страсти, себичен интригант. Когато ултрадесни японци убиха Катерине и Йан Ханзард, Ди Палма се върна в Хонконг и застана очи в очи със сина си.

Тогава Тод беше на дванадесет, висок, слаб, с тъжно лице, дръпнати очи и твърде красив. Очите му бяха изумителни: едното бе тъмновиолетово, а другото — необикновено синьо. Настроенията му се променяха бързо. На моменти беше приятен, после мрачен; понякога беше пасивен, понякога хиперактивен.

Способностите му да говори японски, да вижда в бъдещето и да тренира кендо бяха изумителни. Самият Ди Палма можеше да му завиди за това. Независимо от младостта и ръста си Тод беше непобедим с дървен меч или с тояга в ръка. На фехтовка можеше да се справи с всеки възрастен и да се състезава на шампионски турнири. Ди Палма, който беше един от най-добрите кендоисти по Източното крайбрежие, също имаше проблеми в схватките си с хлапето.

Страховит? Много. Но тогава Тод беше изключителен. Твърде необикновено дете! Само баща му и Жан разбраха колко е необикновен. Понякога го обсебваше душата на Бенкай, свиреп и хладнокръвен самурай от шестнадесети век, който притежавал невероятни умения във фехтовката. Ди Палма си беше дебелоглав реалист. И отхвърли идеята, че единственият му син може да е въплъщение на хладнокръвен феодален убиец.

Но в една топла токийска нощ силен главорез якудза с нож балисонг нападна Жан и Тод в пуста алея и той стана свидетел на онова, което се случи после. Тъй като бе твърде далеч, за да се притече на помощ, подхвърли бастуна си на сина си. Безпомощно наблюдаваше как якудза се нахвърля, за да нанесе смъртоносен удар. „Тод и Жан са мъртви“ — помисли си. За да оцелеят, момчето трябваше да победи опитен убиец, няколко пъти по-едър от него. А това беше невъзможно.