Уилям Дийл - Владетелят на Ада

— Нещо беше май като Назимова…

— Валери Азимур?

— Да, май така беше.

— Стара чанта ли каза? Та тя е най-страхотното парче по телевизията. Мъжете лудеят по нея. Стара чанта, дрън-дрън.

— Джейни, вече ти казах, дори и не се и познавам с нея.

— Хубаво.

— Гладна ли си?

— Като вълк.

— Тогава първо да хапнем.

Докато тя се измъкваше от дрехите, с които бе изкарала последните десет часа, той поръча кана пресен портокалов сок, яйца по бенедиктински и кафе с много сметана и захар. Беше навлякла черен копринен халат, който открояваше огненорижата й коса.

— Уха! — възкликна той.

Тя се усмихна и се завъртя.

— Купих си го в Париж. Измъкнах се за два-три часа.

И му подхвърли едни миниатюрни бикини от черна коприна. Той ги вдигна и я погледна над ръба им.

— Ами ако пострадам в автомобилна злополука, докато ги нося?

— Сестрите ще оформят бойна редица покрай вратата на болничната ти стая. А аз ще пазя вътре с автомат „Калашников“.

Тя го бутна върху леглото и се просна върху него, подпирайки се на лакти.

— Искаш ли да се обадя на рецепцията и да им кажа да поемат всички обаждания? — попита той.

— Ти чакаш обявяването на присъда, Марти.

— Шана и Дърмот ще се запознаят с подробностите.

— Ти си куку.

— Куку, дрън-дрън. Просто ми се ебе, та две не виждам.

— Не толкова, колкото на мен.

— Искаш ли да се обзаложим?

— Залагам хиляда долара, че ще свърша първа.

— Ти винаги го правиш.

— Недей да бъдеш толкова високомерен.

— Това пък какво означава?

— Самодоволен.

Тя разтвори крака и го възседна, като бавно се раздвижи върху него, и накрая разтвори халата и се приведе напред. Той прокара език по зърната на гърдите й, после всмука едното. Тя простена, надигна се леко, почти без да го докосва, и се раздвижи на бавни тласъци, усещайки как плътта му се втвърдява в утробата й.

— О, Господи, толкова те обичам, Мартин Вейл — прошепна тя с дрезгав глас.

Тя лежеше сгушена в прегръдките му, лицето на Вейл бе заровено в косите й. На вратата се позвъни.

— Стайно обслужване — чу се нечий приглушен глас.

Джейн изхвърча от леглото и трескаво заоблича халата си.

— Недей да ставаш — каза тя.

— И да искам, не мога — отвърна той, придърпвайки завивките върху себе си. — Гол съм.

— Къде са бикините?

— Не знам. Някъде тук отдолу. — Той се разгледа под завивките.

Тя отвори и едно момче с ангелско лице вкара количката с храната в стаята.

— Добро утро, господин Вейл — поздрави то, после кимна към Джейн и добави: — Добро утро, госпожо Вейл.

Тя захлупи с длан устата си и имитира кикотене зад гърба на сервитьора.

— Ще подправя подписа ти — каза тя и взе сметката.

— Мога да те арестувам за това, да знаеш.

— Само ще си изгубиш времето — отвърна тя, докато се подписваше. — Имам на разположение най-жестокия адвокат на света.

Момчето излезе.

— Жесток, а?

— Но любим.

— Дай да похапнем, а?

— Да, яйцата по бенедиктински са направо ужасни, когато изстинат.

Той се изправи и се напъха в копринените бикини.

— Какво ще кажеш? — започна да се пъчи, заемайки възможно най-хомо пози.

— Мисля, че папараците ще дават мило и драго само да те щракнат.

Той дръпна два стола до масата и седнаха да се хранят.

— Направо умирах от глад — призна си тя.

— А на мен още ми се ебе.

— Мартин, на теб винаги ти се ебе.

— Я виж ти от чия уста го чувам.

Тя се изкикоти и отпи от портокаловия сок.

— Какво ли ще правя след месец? — замислено каза Вейл. — Дойде ли ноември и оставам без работа.

— Все ще измислиш нещо.

— Нищо не съм измислил до този момент. Нищо сериозно, искам да кажа. Мислех си дали да не напиша книга. Или пък да преподавам в юридическия факултет в Чикаго. Нищо обаче не ми звучи интересно. Трудно ще се намери нещо, дето да надхвърли този случай.

— Какво ще кажеш за частна практика? Можеш да си основеш фирма. Имаш си и хора като Наоми, Шана, Дърм и Майер. Абел не иска да се пенсионира, и него като тебе все нещо го гложди. Както впрочем и всички останали.

— Разговаряли сме на тази тема, но никой не иска да се връща от другата страна на адвокатската скамейка.

— Защо не си вземем отпуск? Имам един прозорец след тая работа, дето я свърших в Германия. Можем да се скрием във вилата, само двамата. Това е най-хубавото време от годината.

Телефонът иззвъня.

— О, мамичката му! — изруга тя.

Той вдигна слушалката и слуша в продължение на минута, после каза: