Уилям Дийл - Владетелят на Ада

— Отдавна не сме се виждали, Херман — проговори той дрезгаво, след което отново заби поглед в стената.

Съдебният служител отвори вратата на свидетелската зала.

— Господин Крамър, ваш ред е.

Крамър се изправи. Трепереше, докато изтриваше потта от дланите си в панталоните. Докато излизаше от залата, чу за втори път гласа на Фокс.

— Много внимавай, Херман.

— Добро утро, господин Крамър, надявам се, че сте отпочинали през нощта — започна Вейл.

— Наред съм.

— Добре, тогава можем да започваме.

— Да, сър.

— Доколкото си спомням, вчера вие се позовахте на Петата поправка от конституцията при отговорите и на тринадесетте въпроса. Така ли е?

— Да.

— Сега, след като сте имали възможността да го обмислите, може би можем да започнем отначало.

Той се изправи точно пред Крамър, с ръце в джобовете, спокоен и отпуснат.

— В кой колеж сте учили, Херман? Мога ли да ви наричам Херман?

— Да. Разбира се. Учил съм в университета в Илинойс.

— Завършихте ли го?

— Дипломирах се със специалност бизнес-администрация.

— Вие сте били пети по успех в курса си, нали?

— Да, така беше.

— Дипломирали сте се магна кум лауде.

— Да.

— Кога беше това?

Крамър се замисли за момент.

— През 1973 година.

— И се оженихте веднага след като завършихте?

— Точно така.

— Намерихте ли си добра работа?

— Да, сър, работих за „Хилдебранд и Кейро“ в Сейнт Луис.

— Това е фирма за данъчни консултации, нали?

— Да, сър.

— И после?

— После бях нает на работа като помощник-администратор в окръг Торънс. Две години по-късно администраторът напусна и аз заех мястото му.

— А как се озовахте в Гранд?

— Бях изкарал там три години, когато те — хората от Джеферсън — се свързаха с мен и ме запитаха дали желая да променя живота си.

— Кой дойде при вас?

— Посредниците Сид Стюарт и Дейвид Катлър.

— Колко печелехте тогава годишно?

— Тридесет и две хиляди долара.

— А те какво ви предложиха?

— Шейсет и шест хиляди и петстотин.

— Доста голямо повишение.

— Да, така беше.

— Нещо друго?

— Кола.

— Аха. И това беше кога… преди петнадесет години?

— Шестнадесет.

— Значи тогава сте били на около тридесет и една, тридесет и две години?

— Тридесет и една.

— С двама синове?

— Да. Чип и Бари.

— Значи когато сте се преместили в окръг Гранд, вие сте имали изключително висок доход, нали така?

— Да.

— Горд от себе си. Шейсет и шест хиляди и петстотин в ония дни бяха наистина добри пари.

— И все още са — кимна Крамър.

— И как се отнасяха към вас?

— Чудесно. Канеха ни на пикници, риболов. Нещата вървяха много добре.

— Купихте си къща?

— Да, сър.

— На каква стойност?

Джармън подскочи от стола си.

— Възразявам, ваша чест. Няма пряка връзка с делото.

— Прокурор Вейл?

— Има пряка връзка, ваша чест.

— Съжалявам, господин адвокат. Отговорете на въпроса, господин Крамър.

— Шейсет хиляди.

— Яхта?

— Тридесет и две хиляди — каза Крамър.

— Друга кола?

— Да, сър, за съпругата ми. Хонда Акорд.

— Още колко, двайсетина хилядарки?

— Двайсет и две.

— Момчетата ви учиха в частно училище?

— Да.

— Доста разходи за толкова кратко време, нали, Херман? И как стана това?

— Сид ме представи на един търговец на автомобили, аз се заинтригувах, а той ми каза: „Не се тревожи, всичко ще се уреди.“ Банката ми даде добри заеми. Бяха много услужливи.

— Това беше „Файделити Тръст“?

— Да.

— Как се свързахте с тях?

— Господин Съмърс ме представи на Чарлз Торнтън, президента на банката.

— Този Съмърс да не е Джефри Съмърс, вицепрезидентът на компанията „Лейксайд“?

— Да.

— Как се запознахте с него?

— Той, Сид Стюарт и някои от другите посредници ходеха често за риба.

— Някакви жени, комар, пиянски истории?

— Нищо такова. Най-много по някоя бира на яхтата.

— И така, вие сте се сдобили с нова къща за шейсет хиляди, съпругата ви е получила нова кола, а вие нова яхта. И двамата ви сина са посещавали частно училище. Това е доста тежък товар за плещите ви.

— Доста тежък.

— И после дойде денят, в който Сид Стюарт ви помоли да му свършите някоя работа?

Крамър се замисли за момент преди да отговори.

— Да.

— Имаше ли нещо необичайно във връзка с молбата му?

— Да. Помоли ме да напиша чек и да прехвърля половин милион долара от фонда за образованието в общия.

— Искате да кажете в общия фонд, нали така?

— Да.