Уилям Дийл - Владетелят на Ада

— А това беше углавно престъпление, нали, Херман?

Крамър кимна.

— И двамата сте знаели, че това е углавно престъпление, вярно ли е?

Почервенял като рак, Джармън отново скочи.

— Възразявам! Господин Крамър не може да свидетелства какво е знаел или какво не е знаел господин Стюарт.

— Ще перифразирам въпроса си — каза Вейл. — При какви обстоятелства ви отправиха тази молба за прехвърляне на средства от един в друг фонд, Херман?

— Бяхме на яхтата.

— Вашата яхта?

— Не, тази на Сид Стюарт. Седях отзад. Сид дойде и седна до мен. Поприказвахме си малко за дребни неща и той ме попита: „Как я караш с парите?“, и аз му отвърнах, че трудно, а той ми каза: „Май има възможност да оправим вноските ти за колата.“ „Какво искаш да кажеш?“ — запитах го аз, а той ми отвърна: „Имам нужда от една услуга. Нищо особено. Налага се да прикрием един недостиг.“ И тогава ми каза, че ако успея да прехвърля 600 000 долара от фонда за образование във фонда за общи цели, и после да ги насоча в обществените дейности, вноските за колата ще бъдат уредени.

— Така ли каза, ще бъдат „уредени“?

— Точно така. Да.

— Не е ли било малко рисковано? Нямаше ли хората да разберат какво сте направили?

— Наложи ми се също така да подправя счетоводните книги, за да прикрия прехвърлянето на средствата.

— Значи сте извършили две углавни престъпления — незаконно сте прехвърлили средства от един фонд в друг и сте подправили счетоводни документи, за да прикриете прехвърлянето — а посредникът Стюарт, господин Съмърс и господин Торнтън са се погрижили вноските ви за колата да бъда уредени, така ли?

— Да.

Джармън стовари юмрук върху бюрото си.

— Протестирам, ваша чест. Това е просто предположение. Чисто умозрително.

— Ще перифразирам въпроса си — каза Вейл. — Споменавал ли ви е някога господин Съмърс за транзакцията?

— Да. Седмица или две по-късно той ми каза, че компанията „Лейксайд“ ми е много задължена и ако той може да ми помогне с каквото и да е, само да му позвъня. Каза ми също така да отскоча и да се видя с Чарли Торнтън. Точно това ми каза, „отскочи“. И аз отскочих. Чарли ми каза, че „Лейксайд“ са купили колата и ми я преотстъпват на лизинг за един долар годишно. И аз се подписах под този документ.

Крамър остана на скамейката на свидетелите още два дни. След неговите показания още двама обвиняеми рухнаха. Защитата беше разгромена напълно.

На Доктора така и не му се наложи да дава показания.

В седем и половина двумоторният самолет изскочи от дъждовните облаци, спусна се ниско над шосето и кацна на чакълената писта, която обслужваше Шефийлд. Вейл стоеше с чадър на ръба на платформата, докато самолетът рулираше да паркира на стоянката.

Джейн Венъбъл бе излетяла предната нощ от Германия — полетът й бе траял цяла нощ — и от летището бе взела частен самолет до Шефийлд. Изскочи от самолета така, сякаш току-що идваше от моден салон. Зелената й рокля беше безупречна, без никаква гънка. Тя отметна косите от лицето си и се усмихна. Черната превръзка върху окото й, което бе изгубила при нападението на Аарон Стемплър, беше както винаги безукорна. Тя пристъпи по стълбичката и се хвърли в прегръдките му. Той изтърва чадъра. Целувката им беше изпълнена със страст.

— Господи, колко ми липсваше! — възкликна той.

— Все още ли ме обичаш? — запита тя, поемайки лицето му в дланите си.

— Повече от всякога. Знаеш ли какво ми е на ума?

Тя се изсмя.

— Надявам се, че се досещам.

— Мислех си, че можем да се върнем в хотела и да закусим в леглото.

— Не трябва ли да си в девет в съда?

— Не. Чакаме за присъдата. Приключихме вчера следобед.

— Не може да бъде! Поздравления. Съжалявам, че изтървах финала. Толкова път да бия чак от Германия и да го изтърва! Беше ли брилянтен както винаги?

— Както винаги.

— Ще спечелиш ли, Вейл?

— Никога не предсказвам.

Тя пак го целуна. Жадна целувка. Държаха се за ръце, докато вървяха към колата. Тя положи глава върху рамото му.

— Шест седмици. Цели шест седмици! Никога, ама никога повече няма да те изоставям за шест седмици. Дори и за три седмици. Това беше направо агония.

— Нямаше ли някой прекрасен германски принц да те задиря?

— Дори няколко. Казах им, че трябва да се върна в хотела и да гледам съпруга си по WWN. Всички следяха процеса.

— Да. Някаква стара чанта искаше да ме интервюира.

— Ооооо…

— Наоми я разкара. Дори и дума не съм разменил с нея.

— И как се казваше тая стара чанта?