Уилям Дийл - Владетелят на Ада

— Добре. Седмица — каза Хардистан.

— Благодаря.

— Тогава най-добре да започвам още сега.

Хардистан се изправи и отиде в задната част на самолета. Вейл се пресегна и разтърси Сам Файърстоун. Едрият мъж отвори едното си око и го загледа.

— Надявам се, че е важно, защото тъкмо си карах най-сладкия сън от момента, в който се запознах с теб.

— Можеш ли да уредиш среща с Енгстрьом?

— За теб ли?

Вейл кимна.

— Познаваш хората му, нали?

— Някои.

— Можеш ли да се добереш до него?

— Мога да опитам.

— Кажи му, че изборът на мястото е негов.

— Мога ли да му кажа защо?

— Не.

— Можеш ли ти да ми кажеш защо?

— По-късно.

— Колко хора ще присъстват на срещата?

— Кажи му, че може да си събере целия щаб, ако иска.

— Колко хора ще вземеш със себе си?

— Един. Теб.

— Ти си куку, Мартин.

— Чувал съм го вече.

В шест сутринта Хенри Уу паркира колата си на паркинга на ФБР и затича под ръмящия дъжд към страничния вход на сградата „Хувър“. Уикендът се бе оказал добър за Уу. Бе прекарал цели два дни със съпругата си и десетгодишния си син. Предния ден момчето го бе изтощило с обиколката им по Смитсъновия институт, последваха вечеря и кино. За пръв път от месеци изкараха такъв хубав уикенд.

Но през цялото време идващата седмица не излизаше от ума му. Като експерт по логистика на Хардистан, той трябваше да координира разследващите екипи между Охайо и Монтана, да служи за връзка между ФБР и специалните групи на Службата по алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия, да отговаря за обслужването на заповедите за обиск на Светилището и да придвижва хора и оборудване в района на Форт Яхве, без да разлайва прекалено много кучетата. Плюс всичко това, да движи всички останали дела, с които беше ангажирано Бюрото.

Точно по вкуса му. Направо умираше за такива предизвикателства.

Хардистан вече беше в оперативната зала — просторно помещение в подземието на сградата, истински меланж от електронна апаратура, карти и сателитни комуникации. Хардистан седеше в средата на залата и гледаше замислено голямата карта на стената. Видя влизащия Уу и въздъхна с облекчение.

Уу хвърли само един поглед върху небръснатото лице на шефа си и кръвясалите му очи и мигом разбра, че е прекарал уикенда в Бюрото, открадвайки по някоя минута сън в стаичката до кабинета си. Това не беше нещо необикновено. От смъртта на съпругата си заместник-директорът на ФБР прекарваше по-голямата част от времето си на работното си място. Не беше вземал отпуск от четири години въпреки настойчивите призиви на екипа си и на личния си лекар.

— Трябва да удвоим хората — изръмжа той.

— Може би не се налага — каза усмихнато Уу. — Мисля, че можем да пораздвижим хората оттук-оттам и да покрием всички дупки.

— Никога ли не те тормози нищо?

— О, много го обичам този тормоз — повтори все така усмихнат Уу.

Хардистан всеки път не успяваше да скрие удивлението си как е възможно такава скучна и отегчителна работа като поддържането на връзка с хора, оборудване и операции да доставя такова удоволствие на младия харвардски възпитаник.

— Можем да отзовем по два или три екипа от всеки регионален офис и да ги разположим, да кажем, в Бат, Хелена, Мисула и Грейт Фолс — каза той, посочвайки върху картата. — Ще прекараме оборудването през нощта. Вече изпратих Лари Олсен да наеме място за ровърите и оръжието. Разчитам, че можем да придвижим подразделенията от всичките четири градчета за не повече от два и половина до три часа. Можем да го направим през нощта преди да представим заповедите. Необходими са ми не повече от шест до осем души да обработим банките и отделните хора. Освен това можем да придвижим и екипите от Охайо, ако Маккърди скоро не открие нещо.

Веднага щом пое ръководството на разследването на убийството на Джордж Уолър, Флойд Маккърди състави плана си за действие. Първоначалното предположение беше, че убиецът е проследил Файърстоун и Вейл със собствения си самолет, прелетял е над къщата на Уолър и го е заснел от въздуха, за да е сигурен в самоличността му. Със сигурност беше отседнал в мотел или хотел и бе наел кола. Самолетът му трябваше да е бил паркиран на някое летище през двата дни, които убиецът бе прекарал в областта на Лима. Съществуваше и вероятността, разбира се, убиецът да живее в района, но тя беше толкова малка, че Маккърди на първо време я изключи.

Хардистан изпрати шестдесет и осем агенти да претърсват околността, а Маккърди реши да използва Уапаконета като щаб. Наеха един малък магазин, и веднага го оборудваха като база — докараха телефони и бюра и на един базов екип от десет души беше възложено да дежурят и да въртят телефоните. Експертите изпънаха голяма карта на региона, набелязвайки летища, грунтови писти, мотели, хотели, къщи под наем и агенции за даване на коли под наем в претърсваната област — квадрат, разделен на четири части, с център Уапаконета. Всяка част представляваше квадрат със страна тридесет мили.