Уилям Дийл - Владетелят на Ада

— И тя му дала адреса на Уолър?

— Да.

— Господи!

— Е, откъде да знае какво прави? А и освен това дойде и един телефонен техник. Той е видял самолета, Били. Светъл, с два мотора. Свивам претърсването до летищата и канторите за коли под наем.

— Искаш да свиеш толкова много претърсванията?

— Винаги можем да ги разширим, ако не открием нищо. Това обаче вече ми мирише на нещо реално. В областта имаме може би не повече от трийсет летища.

— Добре се справи, Флойд.

— Благодаря за комплимента.

— Какво ще кажеш за медиите?

— Поохладиха се за момента.

— Да се надяваме.

— От твоите уста в Божиите уши.

Джеф Айзък се справяше със ситуацията в Мисула. Докато Хардистан придвижваше екипите в района, Айзък ги ангажираше с работа по случая с прохода Изгубената следа и разговаряше с хората от съседните градчета.

Бойните хеликоптери продължаваха да облитат планините в съседство със засадата, като търсеха всякаква активност или признак за липсващия камион. Нощем АУАКС правеха по няколко кръга над района. Обучените наблюдатели можеха да видят наземни обекти на повече от триста километра, а с помощта на детектори за телесна топлина техниците можеха да открият придвижване на наземен персонал от разстояние десет километра.

От няколко дни те докладваха за учестена активност в планините в съседство с Форт Яхве. Бяха локализирали дванайсет отопляеми палатки, побиращи по осем души. Една седмица след засадата в прохода Изгубената Следа, по време на едно прочистване на района в три сутринта, екипажът докладва, че е видял деветдесет и шест души да спят в палатките и още сто да кръстосват планините.

Снимките и видеорепортажите се препредаваха на Хайнс в подвижния оперативен център. Агентите от разузнаването прецениха, че това е някакъв вид тренировка по оцеляване в екстремални условия — нормално за Светилището, — но препоръчаха повишена активност на наблюдението.

В края на първата седмица на мястото на смъртоносната засада все още нямаше открито нищо ново.

Вейл реши да свиква събрание на членовете на Дивата банда на борда на ВПОЦ всяка седмица. На борда беше уютно. И безопасно. А и Пол Силвърман, главният стюард, сервираше чудесна закуска.

Наоми разпозна безпогрешно признаците на тревога върху лицето на Вейл още в мига, в който прекрачи прага на трапезарията, но реши да не казва нищо. Докладите и обновените данни бяха кратки и недостатъчни за недвусмислени заключения. Флахърти и Парвър събираха информация за нападенията върху банки и складове с оръжия за последната година и половина. Подаваха данните на Хайнс, който ги обработваше и търсеше идентичност или сходство. Майер изграждаше база данни за всички банки в четирите области на щата, като търсеше съвпадения сред служителите и офицерите.

Срещата беше спокойна, макар и да се усещаше лек полъх на напрежение.

— Денят-А. Денят Армагедон — каза Вейл.

— Джордан спомена Армагедон в разговора ни в затвора. Уолър също го спомена. И Авраам говори за него. Въпросът е — какво искат да кажат с Армагедон?

— Възможно е вече да са го започнали — предположи Латимор. — Възможно е да ни се подиграват. Може би това е причината, поради която са оставили и при засадата в прохода, и при убийството на Уолър числения код на Яхве.

— Последните думи на Уолър, когато се разделяхме, бяха, че това може би е обявяване на война — каза Вейл.

— Може би в съзнанието си Енгстрьом вече е обявил война — предположи Парвър.

— Има една област, която е интересно да се изследва — каза Флахърти. — Умът на Енгстрьом.

— Е — каза Вейл, — никога не ще разберем дали Уолър е знаел повече от онова, което ни каза.

— Ти се тревожиш за нещо, Марти — каза Наоми.

— Малко.

— За какво?

— Не знам със сигурност. Имам чувството, че се намираме в камион, тръгнал по нанадолнището без спирачки. Всичко ескалира. АУАКС докладва за повишена активност в Яхве. Уолър говори за Деня-А. Авраам открито проповядва революция по радиото. Не съм сигурен, че имаме на разположение година и половина, за да вкараме делото в съда. Ще имаме късмет, ако имаме на разположение и половин година. Нещата ескалират прекалено бързо.

— Той е луд, нали? — обади се Флахърти. — Също като Кореш и Джим Джоунс.

— Много по-опасен е от тях. Командва няколко хиляди обучени бойци.

— Възнамеряваш ли да се договориш с него, когато се срещнете?

— Не планирам абсолютно никакви договаряния — заяви Вейл. — Искам просто да видя врага отблизо. Искам да преценя срещу какво сме изправени.