Ю Несбьо - Немезида

Хари се върна в Отдела за борба с насилието именно за да работи по случая „Елен“. Командироваха го за кратко в Службата за сигурност на най-горния етаж. Те бяха повече от щастливи да се отърват от него. А Мьолер се радваше, че пак му се открива възможност да разчита на Хари на седмия етаж.

— Качвам се с това при Иваршон от Отдела по грабежите — Хари размаха видеокасетата. — Искаше да я погледне заедно с някакво дете-чудо, постъпило на работа при него.

— Охо? Как се казва?

— Завършила е Полицейската академия през лятото и разрешила три случая на обири само като видяла видеозаписите.

— Боже мили. Хубавичка ли е?

Хари въздъхна.

— Вие, младите, сте толкова предсказуеми. Надявам се да е добър полицай, другото не ме интересува.

— Ама си сигурен, че е момиче?

— Освен ако господин и госпожа Льон не са решили да се позабавляват, като кръстят сина си Беате.

— Подушвам, че е хубавка.

— Дано да не е — отвърна Хари и по стар навик наведе близо двуметровата си фигура на излизане през вратата.

— И защо?

— Добрите полицаи са грозни — долетя отговор от коридора.

На пръв поглед Беате Льон не беше нито красива, нито грозна; просто беше симпатична, макар някои да биха я определили за хубава като кукла, защото всичко у нея бе миниатюрно: лицето, носът, ушите, тялото. Беше твърде бледа. Безцветната й кожа и коса напомниха на Хари за женския труп, който той откри с Елен в един от фиордите. Но за разлика от трупа Хари имаше чувството, че ще забрави как изглежда Беате Льон, щом погледне встрани. Явно тя нямаше нищо против, понеже измърмори името си и бързо отдръпна малката си влажна ръка, след като Хари се здрависа с нея.

— Тук Хуле е легенда, да знаеш — обясни шефът на отдела Рюне Иваршон, застанал с гръб към тях, премятайки връзка ключове в ръцете си. Най-горе на металната врата пред тях имаше надпис с готически букви: „House of Pain“, а под него: „Общ кабинет 508“. — Нали така, Хуле?

Хари не го удостои с отговор. Какъв смисъл има да се чуди за какъв точно легендарен статус намеква Иваршон? Той не полагаше особени усилия да скрие мнението си за Хари Хуле: срам за службата им, отдавна трябваше да го отстранят.

Най-после Иваршон отключи и влязоха. House of Pain представляваше специална стая. Отделът по грабежите я използваше, за да проучва, монтира и копира видеозаписи. В средата на стаята стоеше голяма маса с три работни места. Нямаше прозорци. По стените висяха етажерка с видеокасети, дузина бележки със снимки на издирвани крадци, голям екран на късата стена, карта на Осло и най-различни трофеи от сполучливи хайки за бандити. До вратата например бяха окачени два отрязани ръкава от пуловер с дупки за очи и уста. Иначе обзавеждането се състоеше от сиви компютри, черни телевизионни монитори, видео — и дивиди плейъри плюс куп други машинки, съвършено непознати на Хари.

— Какво разбра Отделът за борба с насилието от този запис? — попита Иваршон и се отпусна на един стол. Произнесе Отдела за борба с насилието с акцент върху „р“-то.

— Някои неща — отвърна Хари и се доближи до етажерката с видеокасетите.

— Някои неща ли?

— Нищо особено.

— Жалко, че не присъствахте на лекцията ми в столовата през септември. Всички отдели имаха представител с изключение на вашия, ако не ме лъже паметта.

Иваршон беше висок, с дълги крайници и рус бретон, който се къдреше над сините му очи. Мъжествените черти на лицето му напомняха на модел от немска реклама на „Boss“. Все още се долавяха следи от слънчев загар, придобит през многото следобеди, прекарани на тенискорта през лятото, а вероятно и някой и друг час в солариума. Накратко, Рюне Иваршон бе мъж, когото повечето биха нарекли хубав. Така погледнато, той потвърждаваше теорията на Хари за обратната пропорционалност между външен вид и професионални качества в полицейската работа. Рюне Иваршон обаче компенсираше липсата на талант в разследването с добър нюх за политика и създаване на съюзници в йерархията на полицията. Притежаваше и естествена самоувереност, погрешно възприемана от мнозина като качество на лидер. А в случая с Иваршон тя се дължеше само и единствено на факта, че бе благословен да не съзнава ограничения си капацитет, което един ден неизбежно щеше да го издигне в йерархията — пряко или косвено — и да го направи началник на Хари. По принцип Хари не съжаляваше, задето посредствени полицаи от сорта на Иваршон се издигат и не се занимават с разследване, но възникваше опасност човек като Рюне да си въобрази, че има способности да се включи в работата и да ръководи хората, наясно с процеса.