Ю Несбьо - Немезида

Мъжът насочи цевта на пушката към тила на Стине, наведе се напред и зашепна в ухото й.

Паниката все още не я беше обзела, но Хари забеляза как гръдта й бурно се повдига, сякаш слабичкото й телце под бялата, внезапно отесняла блуза, не може да си поеме достатъчно въздух. Петнадесет секунди.

Тя се прокашля. Веднъж. После пак. Най-после успя да проговори:

— Хелге. Ключовете за банкомата.

Гласът й бе нисък и дрезгав, променен до неузнаваемост. Сякаш друг човек произнесе същите думи три минути по-рано.

Без да вижда Хелге Клеметсен, Хари знаеше, че той е чул първата реплика на крадеца и вече е на вратата на кабинета.

— Бързо, иначе… — гласът й бе едва доловим и в последвалото мълчание се чуваше само как Аугюст Щулц стъпва по паркета. Шумът от подметките му наподобяваше ужасно бавни удари на палки по барабан.

— … ще ме застреля.

Хари погледна през прозореца. Вероятно някъде навън стои автомобил с включен мотор, но оттук не го виждаше. Мяркаха се само коли и хора с повече или по-малко угрижен вид.

— Хелге… — умолително прозвуча гласът й.

Хайде де, Хелге, помисли си Хари. Той знаеше доста неща и за застаряващия шеф на банковия клон. Има два кралски пудела, съпруга и изоставена бременна дъщеря, които го чакат вкъщи. Бяха събрали багажа в готовност да отпътуват към планинската вила веднага щом Хелге Клеметсен се прибере. Но Хари знаеше и друго: в този момент Клеметсен чувстваше как потъва в сън, където всички движения се забавят независимо колко бързаш. После попадна в полезрението на Хари. Крадецът, завъртял стола на Стине, все още стоеше зад нея, но беше обърнат към Хелге Клеметсен. Както изплашено дете подава храна на кон, така Клеметсен протегна ръка с връзката ключове. Наведе назад тялото си, а ръката изпъна напред докрай. Крадецът зашепна в ухото на Стине, насочвайки оръжието към Клеметсен, който се олюля и отстъпи две крачки.

Стине прочисти гърло:

— Иска ти да отвориш банкомата и да сложиш новополучените касетки с парите в черния чувал.

Хелге Клеметсен се втренчи като хипнотизиран в пушката, обърната към него.

— Имаш двадесет и пет секунди, преди да стреля. По мен. Не по теб.

Устните на Клеметсен се раздвижиха, все едно искаше да каже нещо.

— Веднага, Хелге — изкомандва Стине.

Магнитното устройство на вратата избуча и Хелге Клеметсен затътри крака из помещението.

Бяха изминали тридесет секунди от началото на обира. Аугюст Шулц почти стигна до изхода. Шефът на банковия клон коленичи пред банкомата и се втренчи във връзката ключове. На нея имаше четири ключа.

— Остават двадесет секунди — чу се гласът на Стине.

Полицейският участък в Маюрстюа, помисли си Хари.

На път са към колите си. Осем жилищни блока. Обичайното петъчно интензивно движение.

С треперещи пръсти Хелге избра ключ и го пъхна в ключалката. Ключът влезе наполовина. Хелге Клеметсен натисна по-силно.

— Седемнадесет.

— Ама… — заекна той.

— Петнадесет.

Хелге Клеметсен извади ключа и пробва друг. Той влезе, но не можеше да се завърти.

— Но, за Бога…

— Тринадесет. Намери онзи със зеленото тиксо, Хелге.

Хелге Клеметсен гледаше връзката ключове, все едно я вижда за пръв път.

— Единадесет.

Третият ключ влезе. И се завъртя. Хелге Клеметсен отвори вратата на шкафа и се обърна към Стине и крадеца.

— Трябва да отключа катинар, за да извадя касет…

— Девет! — извика Стине.

От гърдите на Хелге Клеметсен се изтръгна ридание, докато опипваше резците на ключовете, сякаш е слепец и назъбената част е единственият начин да разпознае нужния ключ.

— Седем.

Хари слухтеше. Все още не се чуваха полицейски сирени. Аугюст Щулц натисна дръжката на вратата.

Чу се дрънчене на метал — ключовете бяха паднали на пода.

— Пет — прошепна Стине.

Вратата се отвори и шумът от улицата нахлу в банковия клон. В далечината се чуваше добре познатия на Хари жален писък, постепенно заглъхна и пак разцепи въздуха. Полицейски сирени. После вратата се затвори.

— Две. Хелге!

Хари затвори очи и отброи две секунди.

— Ето! — извика Хелге Клеметсен.

Отключи и се надигна на крака; приклекнал влачеше касетките, които очевидно се бяха заклещили.

— Чакай само да извадя парите! Ще…

В същия миг писклив плач прекъсна Хелге. Хари погледна към другия край на помещението, където жената — клиент на банката, ужасено впери очи в крадеца. Той не помръдна, опрял оръжието в тила на Стине. Жената премига два пъти и мълчаливо кимна към детската количка, а бебето запищя с удвоена сила.