Ю Несбьо - Пентаграма

Йойстайн отвори предпазливо очи и се взря в огледалото.

Блеснаха ослепително бели зъби. Раздаде се глас с познатата писклива нотка на задоволство:

— Към центъра, шофьоре. Побързай.

Ракел отвори рязко очи. Сърцето й биеше бързо и силно. Явно е заспала. Заслуша се в нестихващата детска глъчка в басейна. В устата си усети леко горчивия вкус на трева, а слънцето сякаш покриваше гърба й с гореща завивка. Дали се събуди заради някакъв сън?

Неочаквано хладен полъх повдигна завивката и кожата й настръхна.

Странно как понякога сънищата просто се изплъзват от съзнанието ни като хлъзгави парченца сапун, помисли си тя и се обърна. Не видя Олег. Надигна се на лакти и се огледа.

Стана веднага.

— Олег!

Затича се.

Намери го до басейна с трамплина, седнал на ръба, увлечен в разговор с момче, което Ракел познаваше. Вероятно негов съученик.

— Здрасти, мамо — усмихна се Олег, присвил очи срещу слънцето.

Ракел го хвана за ръката, по-здраво отколкото възнамеряваше първоначално.

— Нали ти казах да не ходиш никъде, без да ме предупредиш!

— Но ти спеше, мамо. Не исках да те събуждам.

Олег я гледаше слисан и леко смутен. Съученикът му се отдръпна. Тя го пусна, въздъхна и впери очи към хоризонта. На небето имаше само един-единствен бял облак, устремил се нагоре, приличен на изстреляна ракета.

— Наближава пет, да се прибираме — подкани сина си Ракел с дистанциран глас. — Време е за вечеря.

На връщане с колата към къщи Олег попита дали Хари ще дойде на гости.

Ракел поклати глава.

Докато чакаха да светне зелен светофар, тя се наведе, за да погледне към облака. Стоеше си на същото място, но вече леко издължен, а в долната му част се беше образувал сив слой.

Ракел се сети да заключи вратата, когато се прибраха у дома.

Рогер Йендем се загледа в бълбукащата вода в аквариума до прозореца на бар „Underwater“. Пред очите му мина спомен: седемгодишно хлапе плува срещу него с бързи, насечени загребвания, а по лицето му се изписва очевидна паника, сякаш той, Рогер, по-големият брат, е единственият в състояние да го спаси. Рогер му вика с усмивка, но Томас не разбира, че отдавна е стигнал на плиткото и е нужно само да стъпи на дъното. Понякога Рогер си мислеше, че успя да научи малкото си братче да оцелява във водата, но не и на сушата.

Влезе в бара и постоя на вратата, та очите му да свикнат с тъмнината. Освен бармана вътре имаше само един посетител: червенокоса жена, полуобърната с гръб към него. Пред нея стоеше преполовена халба, а между пръстите си държеше цигара. Рогер слезе да провери на долния етаж. Нямаше жива душа. Реши да изчака на първия етаж. Дъските изскърцаха под обувките му и червенокосата вдигна очи. Върху лицето й падаха сенки, но начинът, по който седеше, и стойката й го наведоха на мисълта, че е хубава. Или, по-точно, била е хубава. Забеляза сак до масата й. Сигурно и тя чака някого.

Поръча си бира и погледна часовника.

Поразходи се из квартала, за да не пристигне преди уговорения час: 05:00. Не му се щеше да изглежда твърде нетърпелив и да събуди подозрения. Макар че кой би се усъмнил в журналист, изгарящ от нетърпение да получи информация за най-заплетения случай на лятото; информация, която би могла да даде съвсем нова насока на разследването? Де да беше само това.

Рогер се оглеждаше, докато се шляеше по улиците. Внимаваше за необичайно паркиран автомобил, преструващ се на увлечен във вестник мъж на ъгъла на улицата, привидно заспал скитник на някоя пейка. Не забеляза нищо подозрително. Тези хора не са аматьори. Именно това го плашеше най-много: ще извършат престъпление, но са убедени, че ще им се размине. Веднъж, под въздействието на алкохол, негов колега спомена какви неща се случвали в полицията през последните години: хората нямало да повярват, дори и да ги публикува. Тогава Рогер споделяше мнението на обществото.

Погледна отново часовника: 05:07.

Дали ще нахълтат веднага щом Хари Хуле се появи? Не му обясниха нищо. Поръчаха само да се появи на уреченото място в уречения час и да се държи като журналист на работа. Рогер отпи голяма глътка от бирата с надежда алкохолът да поуспокои нервите му.

05:10. Барманът седеше в ъгъла и четеше модно списание.

— Извинете — подхвана Рогер. Барманът едва повдигна очи. — Случайно да сте забелязали висок рус мъж в бара преди…

— Съжалявам — отвърна барманът, наплюнчи палец и отвори на следващата страница. — Смяната ми започна малко преди да дойдете. Попитайте жената ей там.