Първоначално помисли, че се е озовала в асансьорна шахта. Ала когато погледна нагоре, различи опушени стени, премрежени с множество тръби, кабели, криви метални парчета и полусрутено ръждясало желязно скеле. Беше излязла в междублоковото пространство с площ едва няколко квадратни метра. Не можеше да се нарече вътрешен двор. Единствената светлина идваше от звездите. Небето беше ясно, ала върху асфалта капеше вода. Досети се, че течността се получава при кондензация в малките ръждясали климатици, накацали върху фасадите на околните сгради. Отдръпна се и се облегна на металната врата. Зачака.
Накрая от тъмнината се чу:
— What do you want?[5]
За пръв път чуваше гласа му. Всъщност бе гледала предаването за серийните убийци с негово участие, но на живо беше много по-различно. Дрезгавият му глас, сякаш раздиран от терзания, подхождаше на по-възрастен мъж, а — доколкото Кая знаеше — той нямаше още четирийсет. Същевременно долови спокойствие и самоувереност, в пълен дисонанс с подплашеното лице, което зърна в заведението на Ли Юан. Дълбок, топъл глас.
— Норвежка съм — побърза да му съобщи тя.
Той не отговори. Кая преглътна. Знаеше колко важни са първите думи.
— Казвам се Кая Сулнес. Възложиха ми да те открия. По-конкретно Гюнар Хаген ми го възложи.
Дори името на началника му в Отдела за борба с насилието не предизвика реакция. "Да не би вече да се е омел?" — зачуди се тя.
— Разследвам убийства под ръководството на Хаген — поясни тя.
— Поздравления.
— Няма място за поздравления. Не си ли чел норвежки вестници през последните месеци? — Идеше ѝ да си отхапе езика. Откъде ѝ хрумна да се прави на оригинална? Сигурно липсата на сън си казваше думата. Или притеснението.
— Поздравявам те, че успя да си свършиш задачата — обади се той. — Откри ме. Вече може да си ходиш.
— Почакай! — извика Кая. — Не искаш ли да чуеш защо съм дошла?
— Не.
Заучените наизуст думи обаче се затъркаляха от устата ѝ:
— Две жени са убити. Според съдебномедицинските експертизи извършителят е един и същ. Не разполагаме с никакви други улики. Медиите получиха съвсем малко информация, но веднага гракнаха: из Осло вилнее нов сериен убиец! Ширят се и спекулации, че се вдъхновявал от Снежния човек. Поискахме съдействие от специалисти в Интерпол, но и те не могат да помогнат. Натискът от страна на медии и власти…
— Казах "не" — прекъсна я той.
После се чу как затръшна врата.
— Ехо? Ехо? Там ли си?
Тя стигна опипом до някаква врата и я отвори, преди страхът да я сграбчи за гърлото. Озова се в друго тъмно стълбище. Горе зърна светлина и взе три стъпала с един скок. Светлината идваше от стъклена въртяща се врата и Кая я бутна. Навлезе в гол коридор, където явно се бяха отказали да подновяват олющената мазилка, и влагата от стените я лъхна с гнилия си дъх. Опрени на стената, срещу Кая стояха двама мъже с цигари, олюляващи се от крайчеца на устните им. В ноздрите ѝ нахлу миризма на застояло. Изгледаха я с премрежен поглед. Тя се молеше да не ѝ обърнат внимание. По-дребният беше чернокож, вероятно от африкански произход. По-високият — бял, с пирамидален белег на челото, напомнящ предупредителен светлоотразителен триъгълник. Докато веднъж преглеждаше служебното списание на полицията, ѝ попадна информация, че по улиците на Хонконг патрулират близо трийсет хиляди пазители на реда. Затова го смятали за най-безопасния мегаполис в света. Но уточнението беше много съществено: "по улиците".
— Looking for hashish, lady?[6]
Тя поклати глава и се помъчи да се усмихне спокойно, както едно време инструктираше младите момичета от училищата. "Постарайте се да изглеждате като човек, който знае къде отива, а не като изгубил стадото, не като плячка." Мъжете също ѝ се усмихнаха. Единственият друг изход в коридора беше зазидан. Те извадиха ръце от джобовете на панталоните си, а цигарите — от ъглите на устата си.
— Looking for fun, then?[7]
— Wrong door, that's all[8] — отвърна тя, обърна се и понечи да излезе.
Ала в китката ѝ се вкопчиха пръсти. Кая усети вкуса на страх в устата си: все едно лапна парче алуминиево фолио. На теория знаеше как се действа в такава ситуация. Беше се упражнявала по време на демонстрация с учебна цел заедно с колеги и инструктор в осветен физкултурен салон. Тогава обаче всички седяха върху гумени постелки.
Читать дальше