Ю Несбьо: Леопардът

Съдържателят на хостела, мюсюлманин с нещо като тюрбан на главата, веднага и с голям ентусиазъм показа на Кая стая, малка като кутийка, където — незнайно как — бяха побрали телевизор на стената над долната част на леглото и малък климатик до горната. Въодушевлението на съдържателя обаче се стопи в мига, когато Кая го прекъсна с въпроса знае ли къде се намира мъжът от снимката, която му показа. Уточни и как се пише името му. Виждайки какво неудоволствие се изписа върху лицето на съдържателя, Кая побърза да го осведоми, че е съпруга на мъжа от снимката. Секретарят от посолството неслучайно я бе предупредил колко "контрапродуктивно" би било да размаха официална служебна карта под носа на служител в "Чунгкинг". За всеки случай Кая добави, че с мъжа от снимката имат пет деца. Това предизвика коренна промяна в отношението на съдържателя. С това признание "многодетната майка", макар западнячка и неверница, си извоюва уважението му. Мъжът въздъхна тежко, поклати глава и отговори на отсечен английски със съжаление в гласа:

— Лоша работа, госпожо. Дойдоха и му взеха паспорта.

— Кой?

— Как кой? Триадата, разбира се.

— Триадата ли? — възкликна Кая.

Тя, разбира се, беше чувала за криминалната организация, но незнайно защо си мислеше, че китайската мафия съществува предимно в комиксите и във филмите за бойни изкуства.

— Седнете, госпожо. — Той издърпа внимателно стол и Кая се настани. — Питаха за него, но го нямаше и му взеха паспорта.

— Паспорта ли? Защо?

Той се поколеба.

— Моля ви, кажете ми. Трябва да знам.

— Боя се, че мъжът ви залагаше на конни състезания.

— На конни състезания?

— Да, на хиподрума в Хепи Вали. Гадна работа.

— И е задлъжнял на Триадата?

Той кимна и поклати глава няколко пъти, за да потвърди и отрече едновременно.

— И са му взели паспорта?

— Ако иска да се махне от Хонконг, ще трябва първо да си плати дълга.

— Какво му пречи да си извади нов паспорт в консулската служба?

— Нищо. — Тюрбанът се разклати наляво-надясно. — А в "Чунгкинг" ще ти направят фалшив за осемдесет американски долара. Но проблемът не е в паспорта, а в мястото: Хонконг е остров, госпожо. Вие например как дойдохте дотук?

— Със самолет.

— А как ще си тръгнете?

— Пак така.

— Именно. В Хонконг функционира едно летище, всички имена на пътниците се вписват в компютър, правят се щателни проверки. Триадата плаща на някои служители, за да се оглеждат за познати лица. Разбирате ли?

— Значи е много трудно да избягаш — кимна бавно тя.

— Не, госпожо: невъзможно е да избягаш. Но можеш да се скриеш. В Хонконг живеят седем милиона души. Лесно е да се слееш с тълпата.

Кая затвори очи, защото ѝ се спеше ужасно, а събеседникът ѝ явно разтълкува жеста погрешно и сложи окуражително ръка върху рамото ѝ:

— Спокойно, спокойно.

Поколеба се, наведе се напред и прошепна:

— Мисля, че той е още тук, госпожо.

— Аха.

— Не, не. Имам предвид, че е в "Чунгкинг". Видях го.

Тя повдигна глава.

— Два пъти, в ресторанта на Ли Юан. Там предлагат евтин ориз. Не казвайте на никого, че знаете това от мен. Мъжът ви е добър, но все си търси белята — отбеляза той и забели театрално очи, а те почти изчезнаха в тюрбана. — Здравата е загазил.

Кая отиде в ресторанта. След шест часа престой, гарниран с две порции пържен ориз, три кафета и два литра вода, тя вдигна стреснато глава от мазната маса и погледна със сънливи очи Ли Юан, а той ѝ се усмихна окуражително. Заведението се състоеше от тезгях и четири пластмасови маси.

— Tired[3] Tired (англ.) — изморена. — Бел. прев. ? — засмя се той и оголи оределите си предни зъби.

Кая се прозина, поръча си четвърто кафе и продължи да чака. В заведението влязоха двама китайци и седнаха до тезгяха, без да разговарят и без да си поръчват. Дори не я удостоиха с поглед. Изпита облекчение. Тялото ѝ се бе схванало от продължителното седене и каквато поза да заемеше, я прорязваха ужасни болки. Направи няколко кръга с глава, за да активизира кръвообращението си. Тилът ѝ изпука. Вторачи се в синкавобелите луминесцентни лампи на тавана и пак наведе глава. Пред очите ѝ се появи бледо, някак мнително лице. Застанал пред една от спуснатите щори в коридора, мъжът оглеждаше внимателно малкото заведение на Ли Юан. Погледът му спря върху двамата китайци до тезгяха, после продължи да сканира помещението. Кая се изправи, но единият ѝ крак бе изтръпнал и се огъна. Все пак грабна чантата си и закуцука след мъжа, колкото ѝ позволяваха силите.