Ю Несбьо - Леопардът

— Welcome back [4] Welcome back, (англ.) — Заповядайте пак. — Бел. прев. — чу Кая поканата на Ли Юан зад гърба си.

Мъжът ѝ се стори прекалено слаб. На снимките изглеждаше широкоплещест, грамаден. В онова токшоу по телевизията столът, на който го бяха настанили, изглеждаше като за пигмеи. Ала независимо от всичко Кая не се съмняваше, че е същият: късо подстриган, с ръбест череп, характерен нос, ситна мрежа от кръвоносни съдове в склерите на очите, измити от алкохола светлосини ириси, волева брадичка с изненадващо нежни, почти красиво изписани устни.

И така, Кая тръгна по Нейтън Роуд. Под неоновата светлина проблесна гръб с кожено яке, извисяващ се над навалицата. На пръв поглед той не вървеше бързо, но ѝ се наложи да подтичва, за да не го изгуби. Той сви от оживената търговска улица и увеличи разстоянието помежду им, докато навлизаше в тесни, малко по-пусти улички. Тя забеляза табела с надпис "Мелдън Роу". Изкушаваше се да се приближи до него и да му се представи, да приключи с това веднъж завинаги, но бе решила да се придържа стриктно към плана и да разбере къде живее той. Дъждът спря, някой сякаш повдигна крайчеца на облачната покривка и откри високото, кадифеночерно небе, изпъстрено с блещукащи звезди с големината на иглен бод. След двайсет минути той спря неочаквано до един ъгъл и Кая веднага се изплаши да не я е разкрил. Ала той не се обърна. Само извади нещо от джоба на якето си. Тя се вторачи изумена: бебешко шише за хранене? Мъжът зави зад ъгъла. Кая го последва и излезе на голям открит площад, пълен с хора, предимно младежи. В отсрещния му край, над широки стъклени врати светеше табела с надпис на английски и китайски. Кая разпозна заглавията на някои от новите филми, които никога нямаше да успее да гледа поради липса на време. Погледът ѝ веднага фиксира коженото яке и тя забеляза как мъжът остави бебешкото шише върху ниския цокъл на бронзова скулптура, представляваща бесило с празен клуп, а после продължи покрай две заети пейки и седна на третата. Извади вестник. След около двайсет секунди пак стана, върна се до постамента, грабна шишето мимоходом, мушна го бързо в джоба си и продължи по пътя, по който дойде.

Започна да вали. Мъжът влезе в "Чунгкинг Меншън".

Кая се приготви за речта си. Пред асансьорите вече не се точеха опашки, но мъжът предпочете стълбите, зави надясно и изчезна през въртяща се врата. Кая се спусна след него и неочаквано се озова на рушаща се пуста стълбищна площадка. Лъхна я остра миризма на котешка урина и мокър бетон. Притаи дъх, но не чу друго освен шум от капеща вода. Реши да продължи нагоре, ала някаква врата се затръшна малко по-нататък. Спусна се по стълбите и се озова пред единствената врата, способна да произведе такъв звук: метална, осеяна с вдлъбнатини. Сложи ръка върху дръжката и усети как отново започва да трепери. Затвори очи и изруга наум. После дръпна рязко вратата и пристъпи в мрака. Нещо пробяга през краката ѝ, но тя нито изпищя, нито помръдна.

Първоначално помисли, че се е озовала в асансьорна шахта. Ала когато погледна нагоре, различи опушени стени, премрежени с множество тръби, кабели, криви метални парчета и полусрутено ръждясало желязно скеле. Беше излязла в междублоковото пространство с площ едва няколко квадратни метра. Не можеше да се нарече вътрешен двор. Единствената светлина идваше от звездите. Небето беше ясно, ала върху асфалта капеше вода. Досети се, че течността се получава при кондензация в малките ръждясали климатици, накацали върху фасадите на околните сгради. Отдръпна се и се облегна на металната врата. Зачака.

Накрая от тъмнината се чу:

— What do you want? [5] What do you want? (англ.) — Какво искаш? — Бел. прев.

За пръв път чуваше гласа му. Всъщност бе гледала предаването за серийните убийци с негово участие, но на живо беше много по-различно. Дрезгавият му глас, сякаш раздиран от терзания, подхождаше на по-възрастен мъж, а — доколкото Кая знаеше — той нямаше още четирийсет. Същевременно долови спокойствие и самоувереност, в пълен дисонанс с подплашеното лице, което зърна в заведението на Ли Юан. Дълбок, топъл глас.

— Норвежка съм — побърза да му съобщи тя.

Той не отговори. Кая преглътна. Знаеше колко важни са първите думи.

— Казвам се Кая Сулнес. Възложиха ми да те открия. По-конкретно Гюнар Хаген ми го възложи.

Дори името на началника му в Отдела за борба с насилието не предизвика реакция. "Да не би вече да се е омел?" — зачуди се тя.

— Разследвам убийства под ръководството на Хаген — поясни тя.