— Хьонефос се намира доста далеч от Юстаусе.
— Но ако тръгнеш от Осло за Юстаусе, минаваш през Хьонефос. Пробвах да намеря автомобил, регистриран на името на Шарлоте Лол или евентуално на неин приятел. Ако на пунктовете за контрол са плащали с карта, можем да разберем накъде са пътували.
— Мм.
— За жалост Шарлоте не е имала нито кола, нито приятел. Или поне не ги е регистрирала.
— И все пак може да е имала гадже.
— Да. В базата данни на Европарк открих автомобил в Яйло на името на Иска Пелър.
— Яйло се намира само на няколко мили. Но коя е… Иска Пелър?
— Според данните на кредитната ѝ карта живее в Бристъл, Сидни, Австралия. Стигнах до нея, защото е един от хората с най-висок резултат в търсенето за връзките на Шарлоте Лол.
— За пръв път чувам за такова търсене.
— Когато през последните няколко години двама души са плащали с карта в един и същ ресторант по едно и също време, това обикновено означава, че са вечеряли заедно и поделили сметката. Или ако двама души са си купили карта за един и същи фитнес център и са я активирали на една и съща дата; или повече от веднъж са се возили един до друг в самолет… Схващаш ли идеята?
— Да — потвърди Хари. — И не се съмнявам, че си проверила какъв модел е автомобилът. Да позная ли?
— Върви на дизел, да — малко троснато отвърна Катрине. — Искаш ли да чуеш останалото, или не?
— Разбира се.
— В хижите, собственост на Туристическото дружество, всичко е на самообслужване. Ако всички легла са заети, лягаш на пода върху дюшек или в спален чувал. Нощувката струва само сто и седемдесет крони. Можеш да платиш в брой на касата, или да оставиш еднократно пълномощно с разрешение да изтеглят сумата от сметката ти.
— С други думи, няма как да разберем кой кога е нощувал в такава хижа, така ли?
— Ако са платили в брой — не. Но ако са оставили пълномощно, после ще се осъществи транзакция между сметката на туриста и сметката на Туристическото дружество, а в системата се вписва за коя хижа и на коя дата е извършено плащането.
— По мои спомени търсенето на банкови транзакции е доста трудна задача.
— Не и ако човек с остър ум въведе подходящи критерии за търсене.
— А в нашия случая разполагаме с такъв човек, нали?
— Явно да. На двайсети ноември от сметката на Иска Пелър е изтеглена сума за четири последователни нощувки за двама в различни хижи на Туристическото дружество.
— Тоест четиридневен планински преход.
— Да. Последната хижа, където са нощували на седми ноември, се нарича "Ховасхюта" и се намира на половин ден път от Юстаусе.
— Интересно.
— Още по-интересно е от чии две сметки също са изтеглени пари за нощувка в "Ховасхюта" на седми ноември. Познай.
— Ако две от жертвите наскоро са нощували на едно място, КРИПОС щяха отдавна да са го открили. Следователно не говорим за Марит Улсен и Боргни Стем-Мюре. Остава онова момиче, изчезналото. Как се казваше?
— Аделе Ветлесен. Позна. Платила е за двама души, но няма как да разбера кой е бил спътникът ѝ.
— Нали каза, че пари за нощувка в същата хижа са изтеглени от още една сметка? На чие име се води?
— Не е толкова интересен. Някакъв човек от Ставангер.
Хари извади лист и химикалка и записа името и адреса на човека от Ставангер и на Иска Пелър в Сидни.
— Търсачката май ти е харесала — отбеляза той.
— И още как. Все едно пилотираш стар бомбардировач. Малко ръждясала и мудна машина, ала веднъж вдигнеш ли я във въздуха… стой, та гледай. Какво ще кажеш за резултата?
Хари се позамисли.
— Ти доказваш, че жена, обявена за изчезнала, и друга жена, която навярно няма нищо общо със случая, са се намирали на едно и също място по едно и също време. Засега не виждам причина за въодушевление. Склонен съм да приема хипотезата ти, че една от жертвите — Шарлоте Лол — също е пренощувала в хижата. Открила си и доказателства, че другите две жертви — Боргни Стем-Мюре и Марит Улсен — са се намирали близо до Юстаусе по същото време. Общо взето…
— Какво?
— Общо взето те поздравявам за свършената работа. Спази твоята част от уговорката. Колкото до моята…
— Ако обичаш, веднага махни противната си самодоволна усмивка! Не говорех сериозно, често ръся пълни глупости, не го ли разбра?
Катрине Брат затръшна слушалката.
Двайсет и трета глава
Пътник
В автобуса нямаше други пътници. Стине долепи чело до прозореца, за да не вижда отражението си. Вторачи се и безлюдната тъмна спирка. Хем се надяваше да се появи някой, хем се страхуваше от такава поява.
Читать дальше