Ю Несбьо - Леопардът

СЪВСЕМ ПРОСТО Е. ЗНАМ КОГО СИ УБИЛ.

НЕ ЗНАЕШ КОЙ СЪМ, НО ЗНАЕШ КАКВО ИСКАМ.

ПАРИ. АКО НЕ — ЩЕ ДОВТАСА ЧИЧКО ПОЛИЦАЙ. СЪВСЕМ ПРОСТО Е, НАЛИ?

Текстът продължаваше, но Хари погледна надолу. Накрая нямаше нито подпис, нито заключителен поздрав Колегата му стоеше до вратата. Хари чу как ръката му шари по стената, докато той мърмори:

— Тук някъде трябва да има ключ за осветление.

Хари освети с фенера синия таван. Имаше четири големи луминесцентни лампи.

— Да — съгласи се той и пак освети стената, осеяна със сини петна.

Лъчът падна върху лист, закачен отдясно на снимките. В ума на Хари забръмча предупредителна аларма. Върху редовете и колоните на изпокъсания лист личаха различни почерци.

— Намерих го — обяви полицаят.

По една или друга причина Хари внезапно се сети за настолната лампа. И за синия таван. И за миризмата на амоняк. Изведнъж си даде сметка, че алармата в ума му не се дължи на листа.

— Недей… — подхвана Хари, ала беше твърде късно.

От техническа гледна точка избухна не експлозия в истинския смисъл на думата, а по-скоро — както бе упоменато в доклада, който на следващия ден се озова върху бюрото на шефа на противопожарната охрана, — пожар с взривоподобен характер, причинен от електрическа искра от кабелите, свързани към кутия с амоняк, който, от своя страна, възпламенил ФСС, с което бяха намазани целият таван и части от стените.

Пламъците засмукаха кислорода от помещението и Хари усети ударна топлинна вълна към главата си. Свлече се на колене и опипа косата си, за да провери дали не гори. После вдигна очи. От стените лумнаха пламъци. Организмът му се нуждаеше от въздух, но Хари съумя да овладее рефлекса и се надигна. Вратата се намираше на два метра, ала той искаше първо да вземе… протегна се към листа на стената: към изчезналата страница от книгата за гости в "Ховасхюта".

— Назад!

Полицаят застана на вратата с пожарогасителя под мишница и маркуча в ръка. Като на забавен каданс Хари видя как вместо бял прах от маркуча руква кафява златиста струя и плисва към стената. И още преди да се вгледа в адската паст на пламъците, лумнали веднага с чудовищен рев при досега на течността със стената, още преди да усети миризмата на бензин, преди да види как огънят се връща по струята бензин обратно към полицая, който, застанал в шок на вратата, продължаваше да натиска клапана, Хари разбра защо пожарогасителят е висял на толкова видно място на стената в столовата — червен и нов, изложен сякаш на показ и подканващ посетителите да го използват.

Рамото на Хари се удари в кръста на полицая, събори го и старши инспекторът го повлече заднишком към столовата.

Прекатуриха няколко стола и паднаха под масата Полицаят, останал без въздух, започна бурно да жестикулира и да сочи, отваряйки уста като риба на сухо. Хари се обърна. Към тях се търкаляше червеният пожарогасител, обвит в пламъци. Маркучът бълваше разтопена гума. Хари скочи на крака и задърпа полицая към вратата, докато в главата му тиктакаше безмилостен хронометър. Избута колегата си навън в пасажа и го събори върху пода. Тогава избухна онова, което по-късно началникът на противопожарната охрана нарече в доклада си "взрив". Мощната експлозия изби всички прозорци и огънят обхвана цялата столова.

Режисьорската ми кабина гори. Даваха я по телевизията. Задължението ти е да служиш и да пазиш, Хари Хуле, а не да рушиш и да опустошаваш. Затова ще се наложи да платиш обезщетение. Ако ли не, ще ти отнема нещо, което обичаш. Ще стане за секунда. Дори не подозираш колко е лесно.

Над квартал "Нюдален" се спусна вечерен мрак. Наметнал вълнено одеяло на раменете си и с голяма картонена чаша в ръка, Хари наблюдаваше заедно с Бьорн Холм как огнеборците влизат и излизат от сградата. Изнасяха последните кофи с ФСС от изоставената фабрика "Кадок".

— Значи е закачил на стената снимки на всичките си жертви? — попита Бьорн.

— Да. Липсваше единствено снимка на Юлияна Верни — проститутката от Лайпциг.

— А онзи лист? Сигурен ли си, че е откъснат от книгата за гости в "Ховасхюта"?

— Да. Докато бяхме в хижата, огледах страниците на книгата. Листът изглежда по същия начин.

— И си погледнал само от половин метър листа, където фигурира името на седмия човек в хижата, но не си го прочел?

— Сигурно вече ми трябват очила за четене — сви рамене Хари. — Но вътре всичко стана за секунди, Бьорн. А когато колегата започна да пръска бензин от пожарогасителя, интересът ми към списъка се позагуби.