Ю Несбьо - Леопардът

— Ясно, не исках да…

— Имаше и няколко писма. Доколкото успях да видя, приличаха на опит за изнудване. Някой може да го е разкрил.

Срещу тях се зададе пожарникар. Докато вървеше, дрехите му пукаха.

— КРИПОС, нали? — избоботи той с глас, подхождащ на каската и ботушите му, и с маниер, който недвусмислено казваше "аз съм шефът тук".

Хари се поколеба, но кимна: не виждаше смисъл да усложнява нещата.

— Какво всъщност се случи вътре?

— На този въпрос се надявам да ни отговорят вашите хора — отвърна Хари. — Най-общо казано, човекът, който безплатно е ползвал едно от помещенията в сградата, е имал ясен план какво да се случи, ако в офиса му се появят неканени гости.

— Сериозно?

— Трябваше да се сетя, че има нещо гнило, още щом видях луминесцентните лампи на тавана. Ако работят, защо му е на наемателя настолна лампа? Ключът за осветлението беше включен към някакъв възпламеняващ механизъм.

— Добре, още утре сутринта ще изпратим екип от експерти.

— Как изглежда помещението вътре? — поинтересува се Холм.

Пожарникарят го изгледа строго.

— Стените и таванът са били намазани с ФСС. Според теб как изглежда?

Хари се чувстваше изморен. Изморен от физически съприкосновения, от страх, от непрестанното усещане, че пристига твърде късно. Ала най му бе омръзнало от големи мъже, на които никога не им омръзва да се правят ни важни клечки. Заговори съвсем тихо и пожарникарят се принуди да се наведе напред, за да го чува:

— Ако искаш да разбереш какво мисли моят експерт за помещението, където непрекъснато влизат огнеборцн, предлагам да отговориш на въпроса му точно и изчерпателно. Както разбра, вътре се е намирал човек, планирал седем-осем убийства. Извършил ги е. Затова за нас е изключително важно да разберем дали има вероятност да открием във фабриката следи, които да ни помогнат да спрем този злодей. Ясно ли се изразих?

Пожарникарят се поизправи и се прокашля.

— ФСС представлява силно…

— Не слушаш внимателно. Питаме те за пораженията, не за причинителя.

Лицето на огнебореца пламна, но не само заради топлинната вълна от взрива.

— Помещението е изгоряло до основи. Всичко е изпепелено: книжа, мебели, компютри. Всичко.

— Благодаря, шефе — кимна Хари.

Пожарникарят се отдалечи, а двамата полицаи го изпратиха с поглед.

— Моят експерт? — повтори Холм с гримаса, все едно е лапнал нещо развалено.

— Исках и аз да се направя на голям шеф.

— Приятно е да покажеш на някого кой командва, след като са те извадили от строя, нали?

Хари кимна и се загърна хубаво в одеялото.

— Каза "изгоряло до основи"…

— Да. Как се чувстваш?

Хари се вторачи унило в дима, който, осветен от прожекторите на пожарната, продължаваше да се процежда от прозорците на фабриката.

— Като "оправен" в "Нюдален" — отвърна и допи остатъка от изстиналото кафе.

Хари потегли от квартала, но едва стигна до светофара на улица "Юелан" и Бьорн Холм му се обади по телефона.

— Съдебните лекари са извлекли ДНК профил от петното върху панталона на Аделе.

— Вече? — изненада се Хари.

— Частичен профил, но достатъчен, за да установят съвпадение с трийсет и девет процента сигурност.

Хари се поизправи на седалката.

Съвпадение. Най-приятната дума. Навярно днешният ден още не беше напълно изгубен.

— Казвай де! — подкани го нетърпеливо Хари.

— Научѝ се да цениш реторичната пауза.

Хари простена.

— Добре, добре — съгласи се Бьорн. — Открили са съвпадение между биологичния материал от панталона и косми от четката на Тони Лайке.

Хари се вторачи право пред себе си.

Значи, Тони Лайке е изнасилил Аделе Ветлесен в "Хо васхюта".

Остана силно изненадан. Тони Лайке? Някак не му се връзваше. Агресивен тип — да, но чак изнасилвач? Да посегне на жена, дошла в хижата с приятеля си? По думите на Елиас Скуг мъжът запушил устата на жената и я задърпал към външната тоалетна. А дали Елиас не е стана и свидетел на доброволен полов акт, а не на изнасилване?

И изведнъж му просветна.

Хари ясно видя какво се е случило в "Ховасхюта".

Тони Лайке не е изнасилил Аделе Ветлесен. И точно там се криеше мотивът за престъплението.

Автомобилите зад него надуха клаксоните. Бе светнало зелено.

В осем без четвърт денят още не бе разкрил пълната наситеност на цветовете си. Сивата сутрешна светлина показваше пейзажа в зърнеста черно-бяла версия. Хари паркира до единствения автомобил на Вьойентанген и се спусна към плаващия пристан. Ленсман Скай стоеше на ръба с въдица в ръка и цигара в устата. Мъглата висеше като памук от тръстиката, настърчала от черната, мазна като олио вода.