Ю Несбьо - Червеношийката

— Имахте ли доверие на фронтовак?

Юл се засмя:

— Напълно.

— Защо се смеете?

— Дълга история.

— Имам достатъчно време.

— Заповядахме му да ликвидира някого от собственото си семейство.

Хари спря, задиша тежко. Юл се изкашля:

— Намерихме го в местността Нурмарка, горе на север. Първоначално не повярвахме на историята му, взехме го за шпионин и имахме намерение да го застреляме. Но благодарение на справка с архива на полицията в Осло проверихме версията му и се оказа, че действително е обявен за изчезнал на фронта и е заподозрян в дезертьорство. Сведенията за семейството му съвпадаха, а и документите му доказваха, че е лицето, за което се представя. Но всичко това можеше да е постановка на немците, затова решихме да го изпитаме.

Мълчание.

— И? — попита Хари.

— Скрихме го в една къщурка, където го изолирахме и от нас, и от немците. Някой предложи да му заповядаме да ликвидира един от братята си, член на Националното обединение. Идеята бе най-вече да видим как ще реагира. Той не каза и дума, прие заповедта мълчаливо, а на следващия ден, когато слязохме до къщичката, вече бе заминал.

Бяхме убедени, че е офейкал, но след два дена той се появи. Бил се поразходил до семейния чифлик в Гюдбрансдален. Няколко дена по-късно получихме докладите на нашите хора там. Открили единия брат в обора, а другия в плевнята. Родителите лежали във всекидневната.

— Мили Боже — възкликна Хари. — Този човек трябва да е полудял.

— Вероятно да. Всички се бяхме побъркали. Водеше се война. Иначе не сме говорили за това, нито тогава, нито по-късно. Може би и вие не бива да…

— Няма, разбира се. Къде живее?

— Тук в Осло. Май в квартал Холменколен.

— А как се казва?

— Фауке. Синдре Фауке.

— Чудесно. Ще се свържа с него. Благодаря ви, Юл.

На екрана на телевизора Попе изпращаше сълзлив поздрав на домашните си в прекалено близък кадър. Хари закрепи телефона на ластика на анцуга си, вдигна го и бързо закрачи към салона с тежестите.

… whatever, that don’t impress me much… 73 73 … както и да е, не съм изобщо впечатлена… (англ.). — Б.пр.

— Вълна, супер качество 110 — продавачката помогна на стареца да го облече. — От най-хубавите. Леко и солидно.

— Ще го нося само веднъж — обясни той и се усмихна.

— О — леко се смути тя. — В такъв случай имаме сака на по-разумни…

— Това е хубаво — той се огледа в огледалото.

— Класическа кройка — увери го продавачката. — Най-класическата, с която разполагаме.

Погледна ужасено стареца, който се преви надве.

— Зле ли ви е? Да извикам ли…

— Не, няма нужда, само лек бодеж. Ще мине — старецът се изправи. — За колко време ще ушиете панталоните?

— В сряда следващата седмица ще бъдат готови. Ако не бързате. Сигурно ви трябват за специален случай?

— Да. Но сряда звучи добре.

Той й плати със стотачки. Докато ги броеше, тя каза:

— Е, искам само да ви кажа, че ще имате костюм за цял живот.

Смехът му продължи да звучи в ушите й дълго, след като той си тръгна.

В квартал Холменколен Хари откри в сумрака търсения номер върху голяма, боядисана в кафяво къща под огромни смърчове. Към къщата водеше чакълест път и той стигна с колата до двора, където направи обратен завой. Смяташе да паркира под наклон на площадката, но когато превключи на първа скорост, колата неочаквано се задави и издъхна. Хари изпсува и завъртя ключа, за да запали, ала двигателят само изохка жално.

Слезе от колата и тръгна към къщата. От вратата излезе жена. Тя явно не го бе чула да идва и се спря горе на стълбите с въпросителна усмивка.

— Добро утро — поздрави Хари и кимна към колата. — Не е много здрава, има нужда от… лекарства.

— От лекарства ли? — попита тя с дълбок и топъл глас.

— Да, май е пипнала грипа, който върлува в момента.

Усмихна му се малко по-широко. Жената изглеждаше на около тридесет, а черното й непретенциозно палто с небрежно-елегантен вид му подсказа, че е адски скъпо.

— Тъкмо излизах. Тук ли идвате?

— Да, струва ми се. Синдре Фауке?

— Почти. Но сте закъснели с няколко месеца. Баща ми се премести долу в града.

Хари се приближи и откри, че тя е хубава. А нещо в свободния й маниер на говорене и в начина, по който го гледаше право в очите, издаваше, че е и самоуверена. Работи много , предположи той. Нещо, което изисква рационално, трезво мислене. Брокер на недвижими имоти, заместник-шеф на банка, политик или нещо подобно. Във всички случаи е заможна, в това Хари не се съмняваше. Не заради палтото и палата зад нея, а заради стойката й и високите й, аристократични скули. Тя заслиза по стъпалата, поставяйки краката си един пред друг, сякаш върви по въже. С нейните крачки изглеждаше лесно. Уроци по балет , помисли си Хари.