Ю Несбьо - Червеношийката

Гюдбран много пъти бе мислил колко добри приятели можеха да станат двамата при други обстоятелства. Но случилото се миналата зима, изчезването на Синдре и мистериозната поява на трупа на Даниел, ги отчуждаваше през цялото време.

Глух звук от далечна експлозия наруши тишината. Последва тракането на картечници, които разговаряха една с друга.

— Играта загрубява — не толкова констатира, колкото попита Гюдбран.

— Така е — отвърна Едвард. — Заради проклетото меко време провизиите ни затъват в калта.

— Налага ли се да отстъпим?

Едвард вдигна рамене.

— Някоя и друга миля може би. Но пак ще се върнем.

Гюдбран заслони очи с ръка и погледна на изток. Нямаше желание да се връща обратно. Искаше да се прибере у дома и да види дали там има живот за него.

— Виждал ли си норвежката табела на кръстовището под лазарета, онази със слънчевия кръг 35 35 Слънчевият кръг е древен символ, който по времето на Втората световна война е бил герб на норвежката партия Национално обединение. — Б.пр. ? — попита той. И стрелката, сочеща пътя на изток, където пише „Ленинград 5 км“?

Едвард кимна.

— Помниш ли какво пише на стрелката, обърната на запад?

— Осло — отговори Едвард — 2611 км.

— Далече е.

— Да, далече е.

Дале остави на Едвард да задържи пушката му и сега седеше на стръмнината с ръце, заровени в снега пред него. Главата му клюмаше между тесните рамене, сякаш е пречупено глухарче. Чуха нова експлозия, този път по-близо.

— Благодаря ти за…

— Няма защо — побърза да го успокои Гюдбран.

— Видях Улаф Линдвиг в лазарета — сподели Едвард.

Не знаеше защо го каза. Вероятно защото Гюдбран, освен Дале, единствен в състава бе прекарал там толкова, колкото и Едвард.

— Беше ли…?

— Мисля, че е само леко ранен. Видях бялата му униформа.

— Чувам, че е добър войник.

— Да, имаме много добри войници.

Постояха мълчаливо един до друг.

Едвард се изкашля и пъхна ръка в джоба си.

— От Северния корпус ми дадоха няколко руски цигари. Ако имаш огънче…

Гюдбран кимна, разкопча камуфлажното яке, намери кибритената кутия и драсна клечка в грапавата хартия. Вдигайки очи, първо видя само диво изцъкленото циклопово око на Едвард. Беше се втренчило в нещо зад рамото му. После чу свистящия звук.

— Всички долу! — извика Едвард.

В следващия миг лежаха на леда, а небето над тях сякаш се разцепи с оглушителен трясък. Гюдбран едва успя да зърне задното крило на руския изтребител, прелетял над окопите им толкова ниско, че снегът на стръмнината се разлетя във всички посоки. После самолетът изчезна и отново всичко утихна.

— Беше направо… — прошепна Гюдбран.

— Мили Боже — простена Едвард, прекатури се настрани и засмяно погледна Гюдбран. — Видях пилота, беше дръпнал стъкления капак и се наведе от пилотската кабина. Иван се е побъркал. — Започна да хълца от смях. — Ама че ден.

Гюдбран гледаше втренчено счупената кибритена клечка, все още в ръката му. После и той се засмя.

— Хе-хе — Дале погледна двамата от ръба на окопа, където седеше в снега. — Хе-хе.

Гюдбран хвърли за миг поглед към Едвард и после започнаха да се кискат с цяло гърло. Даже захълцаха от смях и първоначално не чуха приближаването на странния звук.

Трак-трак…

Сякаш някой бавно удряше по леда с мотика.

Трак…

После се чу удар на метал с метал и Гюдбран и Едвард се обърнаха към Дале. В този момент той бавно се отпускаше безжизнен в снега.

— Какво по дяволите… — възкликна Гюдбран.

— Граната! — изкрещя Едвард. Гюдбран инстинктивно реагира на вика на Едвард и се сви, но лежейки така, забеляза на метър от него да се търкаля пръчка по леда. На единия й край висеше метално топче. Разбра какво предстои да се случи и усети как тялото му се вцепени.

— Дръпни се оттам! — изкрещя зад него Едвард.

Истина е, значи: руските пилоти действително хвърлят ръчни гранати от самолетите! Гюдбран лежеше по гръб и се опитваше да отстъпи заднишком, но ръцете и краката му се плъзгаха по мокрия лед.

— Гюдбран!

Гранатата продължаваше да се върти, подскачаше и танцуваше по леда, а Гюдбран нямаше сили да откъсне очи от нея. Четири секунди от запалването до детонацията, нали така ги учеха в Зенхайм? Дали руснаците не разполагат с други гранати, избухващи след шест секунди? Или след осем? Гранатата продължаваше да се върти точно като пумпалите, които баща му правеше в Бруклин. Гюдбран го завърташе, а Сони и малкият му брат засичаха колко време се върти пумпалът.